— Ела — каза тя. — Седни, ще ти сипя чаша студено вино.
Оставих се кротко на грижите й, още бях под въздействието на изненадата. Усмихвах се, като се оглеждах наоколо, а винцето беше истинско чудо, сякаш създадено специално, за да бъде дегустирано под лъчите на залязващото слънце. Наистина страшно ги бива да ви отведат от Ада на Небето, мислех си аз, знаят как да го направят.
Докато тя отиде да хвърли едно око във фурната, сипах си още една чаша. Разправяше ми за разходката в града, обърната с гръб към мен, клекнала пред готварската печка, а късата й жълта поличка се бе вирнала високо над бедрата и всеки момент щеше да се пръсне по шевовете. Слушах я разсеяно. Гледах едно птиче, кацнало на ръба на прозореца.
— След десет минути ще ядем! — обяви тя.
Дойде да седне на коленете ми и се чукнахме. Пуснах й една ръка между бедрата. Това се казва тузарски живот. Надявах се, че се е сетила да вземе цигари. Много скоро започнах нервно да опипвам гащетата й, но тя ме спря. Отдръпна се леко с пламнали очи.
— Чакай — каза, — остави ме да те погледам…
Бях на седмото небе. Оставих я да прекара ръце по лицето ми, без да трепна. Изглежда, това й допадна. Отпих няколко големи глътки вино.
— Сега разбирам защо си се погребал тук — прошепна тя. — Защото е трябвало да напишеш това!
Нищо не отговорих, задоволих се само да се усмихна. Всъщност не беше както тя си го мислеше, не бях останал в тази дупка, за да пиша, дори през ум не ми е минавало подобно нещо. Не, това, което търсех тогава, беше спокойно кътче на слънце и далеч от хората, защото светът ме отегчаваше — какво да се прави, така си беше. Желанието да пиша дойде много по-късно, може би след година и без конкретна причина, подобни хрумвания сякаш ви спохождат след няколко месеца самота при условие, че все още усещате в себе си вкуса на белите нощи и ви се иска да чувствате, че живеете.
— Знаеш ли… трудно ми е да ти го обясня — добави тя. — Не можеш да си представиш какво изпитах. Дявол да го вземе, никога не съм чела подобно нещо! Толкова съм щастлива, че точно ти си го написал, о, моля те, целуни ме!
Намирах, че преувеличава, но не се оставих да ме молят. Температурата беше добра тази вечер. Потопих се в нея като в топла вана, ухаеща на канела, отпуснах се напълно. До крайчеца на прасците на краката.
Бети цяла сияеше, остроумна и съблазнителна, имах чувството, че съм излязъл в космоса и плувам в безвъздушното пространство. Чаках да преминем към скачването и да се приземим в леглото. Но тя се интересуваше само от моите записки, от МОЯТА КНИГА, защо, как това, как онова, разбирах, че бях успял да я разтърся, да я съкруша със силата на мозъка си и тази мисъл ме правеше невероятно щастлив. Може би ако бях гений, щях да мога да я извадя от равновесие само с един поглед…
Опитвах се да охладя възторга й, но беше невъзможно, тя просто ме изпиваше с разнежения си поглед и галеше писателските ми ръце. Очите й блестяха като на момиче, счупило камък на две и намерило вътре диамант. Чувствах се като цар. Единственото петънце в тази картина бе чувството, че ме взема за някой друг. Но си казвах, че трябва все пак да се възползвам от случая, да пусна в ход едрия си писателски член и да почерпя вдъхновение в приказната дълбина на душата си. Животът е ресторант на самообслужване, трябва да умееш да грабнеш чинията, преди да се изплъзне под носа ти.
Към единайсет писателят започна да сдава багажа. Две бутилки вино, и вече едва се държеше на стола. Само гледаше втренчено момичето, не разбираше какво му говори, а и нямаше сили да я накара да повтори. Виното го бе упоило, но също и безметежната нежност, усещането за щастие и най-вече това момиче с дългите черни коси, което поклащаше гърди пред него. Малко оставаше да му се прииска да препрочете всичките си записки, на които тя бе придала съвсем нов смисъл. В леглото той се забавляваше с гащетата й, като се опитваше да ги смъкне със зъби. Тя го прегръщаше и го притискаше. Никога досега не го бе прегръщала така, това го караше да се чувства странно. Вкопчваше се в него, сякаш бяха преживели буря, с кръстосани на гърба му крака. Той бавно проникна в нея, загледан в очите й, стиснал задника й и захапал лекичко гърдите й, докато в това време нощта напредваше. После пушиха. Бяха целите в пот. След малко момичето се изправи на лакът.
— Като си помисля, че седиш тук и боядисваш тези съборетини!
Писателят умееше да намери бързо точния отговор, това беше част от занаята:
— Е и?
— Ами мястото ти не е тук…
— Ами? Къде ми е мястото тогава?