Сред клиентите, които хич не бързаха да се ометат, беше и лелката с дъртия. Той почти не беше хапнал, но затова пък жената се беше наплюскала за двама, а и беше поркана, очите й блестяха. Беше вече на третото си кафе.
Това, което последва, е изцяло по моя вина. Работният ден бе практически приключен и аз се отпуснах, оставих Бети да се оправя в залата и да подсеща закъснелите с някое по-рязко движение на парцала. Ама и от мен по-голям глупак няма. Усетих как ледена струйка пот се стича по кръста ми само част от секундата, преди бурята да избухне. След което се чу страхотен шум от счупени чинии.
Когато се обърнах, Бети и онази лелка се бяха изправили една срещу друга, а масата бе преобърната. Бети беше бледа като мъртвец, а лелката бе пламнала като пърхащ на слънцето мак.
— Мамка ти! — изрева онази. — Искам веднага да видя шефа, чувате ли?!
Еди кацна при нас, като правеше разни гримаси и не знаеше къде да дене ръцете си. Никой не помръдваше в залата, малкото останали клиенти бяха доволни, че не са си похарчили парите напразно. Собственикът на едно заведение винаги е в много деликатно положение, когато някой от хората му се кара с клиентите. Еди се чувстваше в небрано лозе.
— Хайде, хайде, спокойно… Какво става? — изстена той.
Лелката се тресеше от гняв, яростта почти я задушаваше.
— Става това, че обслужването е ужасно през цялата вечер, и на всичкото отгоре тази повлекана отказва да ми донесе мантото! Питам се, къде сме попаднали?
Нейният човек гледаше тъжно настрани. Бети изглеждаше направо сащисана. Хвърлих парцала на земята и се приближих. Обърнах се към Еди:
— Всичко е наред. Ще пишеш всичко на моя сметка, а те да се омитат. После ще ти обясня…
— По дяволите! Това е върхът! — процеди жената. — Бих искала да зная кой командва в тая долна кръчма!
— Добре, добре, какъв цвят ви е мантото? — попитах.
— Я си налягайте парцалите! — посъветва ме тя.
— А вие по-леко…
— Достатъчно! Махайте се от главата ми!
След тези думи Бети нададе нещо като хъркащ злокобен вик, почти животински, направо да ти смрази кръвта. Едва успях да я видя как сграбчва вилицата от съседната маса, залата сякаш светна цялата и тя се метна към лелката със скоростта на светкавица.
Заби й свирепо вилицата в ръката. Онази изврещя. Бети изтръгна вилицата и я заби малко по-горе. Лелката политна назад, като се препъна в един стол, а ръката й беше цялата в кръв. Всички бяха като парализирани или пък всичко стана прекалено бързо. Жената почна неистово да крещи, когато видя как Бети връхлита отново с насочена напред вилица и се опитва се да се покатери на гърба й.
Стори ми се, че в този момент бе непоносимо горещо. Това напълно ме извади от вцепенението, в което се намирах. Успях да уловя Бети с две ръце, преди да е направила още някоя щуротия, дръпнах я назад с всички сили и се изтърколихме на земята под една маса. Мускулите й бяха страшно напрегнати, имах чувството, че съм политнал на пода, прегърнал бронзова статуя. Когато очите ни се срещнаха, видях, че тя не ме е познала, и в следващия миг усетих силно пробождане в гърба си. Ужасно ме заболя. Но успях да уловя ръката й и я извих, за да я накарам да пусне вилицата. Лъскава и окървавена, тя издрънча на плочките като паднала от небето.
Хората около нас веднага се размърдаха, виждах най-вече краката им, но мозъкът ми вече нищо не приемаше, усещах как Бети трепери до мен и това направо ме поболяваше.
— Бети — казах, — свърши се… Успокой се, свърши се…
Продължавах да притискам ръцете й към пода, а тя клатеше глава и стенеше. Нищо не разбирах, давах си само сметка, че не можех да я пусна, почувствах се нещастен.
Еди надзърна под масата, можах да видя и други мутри, които надничаха зад него. Успях да направя така, че никой да не я вижда, и погледнах отчаяно Еди.
— Еди, моля те… Изкарай ги оттук…!
— По дяволите, какво стана? — попита той.
— Трябва да остане на спокойствие… ЕДИ, РАЗКАРАЙ ВСИЧКИ ТЕЗИ ХОРА!
Той се изправи и го чух как се разправя с клиентите и ги избутва навън, страшният Еди, чудесният Еди, разбирах добре, че задачата, която му бях поставил, не е лека. Когато им подхвърлиш някой кокал, хората озверяват като кучета. Бети клатеше глава като метроном, докато аз мънках най-невъзможните щуротии от рода на: как си, маце, добре ли ти е?
Чух вратата да хлопва, после Еди се върна да види има ли нещо ново. Приклекнала до масата, видът на Бети наистина бе окаян.