Тъй като вашият стил в много отношения ми напомня за първите признаци на проказата, връщам ви с дълбоко отвращение това зловонно цвете, което ви се е представило като роман.
И понеже природата ражда понякога чудовищни неща, ще се съгласите с мен, че за един честен човек е въпрос на дълг да сложи край на подобни аномалии. Разберете, че аз ще се заема с вашата реклама. Съжалявам все пак, че това нещо няма да може да се върне на мястото, което не е трябвало никога да напуска: имам предвид една блатиста зона на вашия мозък.
Следваше нервен подпис, който пресичаше почти целия лист. Сгънах отново писмото и вяло го запратих под умивалника, като че ли беше долнопробен рекламен проспект. Заех се с кафето, като наблюдавах Бети с крайчеца на окото. Не беше помръднала, сякаш й беше интересно да гледа какво става на улицата.
— Знаеш ли, това е част от играта — казах аз. — Винаги съществува риск да попаднеш на някой глупак. Неизбежно е…
Тя пропъди нещо във въздуха с раздразнение.
— Добре, да не говорим повече за това — отсече. — Всъщност забравих да ти кажа…
— Да?
— Записах се за преглед при гинеколог.
— Хм, нещо не е в ред ли?…
— Трябва да ми види спиралата. Да провери дали не е спаднала.
— А, да…
— Не искаш ли да дойдеш с мен? Малко ще се проветрим…
— Разбира се. Ще те чакам. Освен това обожавам да прелиствам списанията от последните месеци. Действа ми успокоително.
Помислих си, че този път ще се отърва лесно. Това ме изпълни с неудържима радост. Този кретен с писмото адски ме беше изплашил.
— Към колко ще отидем? — попитах.
— Имам време точно колкото да си сложа малко крем на носа.
Не преувеличавам, когато казвам, че беше чудесна.
Навън грееше студено и пестеливо слънчице — възползвах се от случая, за да поема дълбоко въздух.
Малко по-късно пристигнахме при гинеколога. Това, което ме учуди, бе, че никъде нямаше табелка, но Бети вече бе натиснала звънеца с пръст и мозъкът ми явно работеше на бавни обороти. Отвори ни някакъв мъж по домашен халат, излязъл направо от „Хиляда и една нощ“ — платът трептеше като сребриста повърхност на езеро. Косата по слепоочията на Чаровния принц бе прошарена, а в зъбите си стискаше дълга лула от слонова кост. Като ни видя, повдигна едната си вежда. Ако тоя тип е гинеколог, тогава аз съм галеникът на литературните списания, помислих си.
— Да? — попита той.
Бети го погледна втренчено, без да отговори.
— Жена ми има час при вас — казах аз.
— Моля?…
В този миг Бети извади писмото от джоба си. Пъхна го под носа на симпатягата.
— Вие ли сте написали това? — изрече тя.
Не познах гласа й, представих си вулкан, който отваря едното си оченце. Онзи махна лулата от устата си и я притисна към сърцето си.
— Но какво означава това? — попита.
Казах си, че всеки миг ще се събудя, не се обезпокоих ни най-малко. Изненадан бях само от това колко реална изглеждаше сцената, тихият и широк коридор, мокетът под краката ми, онзи тип, който лекичко си хапеше устната, и писмото, което трептеше в ръката на Бети неуязвимо като блуждаещ огън. Бях стъписан.
— Зададох ви въпрос — започна отново Бети с треперещ глас. — Вие ли сте написали това, отговорете ми!
Онзи се направи, че гледа писмото по-отблизо, после се почеса по врата, като ни стрелкаше с поглед.
— Ами… знаете ли, по цял ден пиша писма и нищо чудно, ако…
Виждах какво се опитва да направи в момента, докато продължаваше да говори, даже и едно тригодишно хлапе щеше да забележи целия този цирк. Отстъпваше видимо към вътрешността на апартамента и се готвеше да се хвърли към вратата. Питах се дали ще успее да го направи, не изглеждаше много ловък. Направи жалка гримаса, преди да пробва последното средство, но честно казано, не можеше да бъде по-левашки изпълнено, освен ако не ставаше дума за сцена от филм, заснета със забавена камера. Бети имаше достатъчно време спокойно да подложи рамо на вратата и шампионът се препъна назад в антрето. Държеше се за ръката.
— Но какво ви прихваща… Вие сте луда!…
На една колона беше поставена голяма синя ваза. Бети замахна с чантата си и вазата полетя във въздуха. Чух шум от счупен порцелан. Това ме събуди. От удара чантата на Бети се беше отворила и всички онези неща, които можем да намерим в чантата на едно момиче, се разпиляха на земята заедно с парчетата порцелан.