Въпреки всичко преметна единия си крак върху моите и се вкопчи в тениската ми.
— Доволна съм, че съм с теб. Бих искала да останем заедно, ако е възможно…
Тонът на гласа й беше съвсем банален, сякаш говореше за цвета на обувките си или за олющената мазилка на тавана. Отговорих й също така небрежно и естествено.
— Ами… струва ми се напълно възможно, би трябвало да потръгне. Нямам жена, нито деца, животът ми не е особено комплициран, имам едно бунгало и не много уморително бачкане. Мисля, че съм, общо взето, добра партия.
Тя се притисна още по-силно в мен и много скоро бяхме вир-вода. Въпреки жегата не беше неприятно. Тя ме ухапа по ухото, като мъркаше нещо.
— Вярвам в нас — прошепна. — Млади сме още и ще се справим.
Не разбрах какво искаше да каже. Целувахме се дълго. Ако се опитаме да разберем какви мисли се въртят в главата на едно момиче, съвсем ще затънем и доникъде няма да стигнем. А и не желаех непременно някакво обяснение, исках само да продължавам да я целувам в мрака и да я галя по дупето, докато издържи мехурът й.
2
Няколко дни сякаш витаехме в нещо като цветен сън. Не се разделяхме нито за миг и животът изглеждаше учудващо прост. Имах малко проблеми с един умивалник, едно повредено казанче и комбинирана готварска печка, но не беше нищо сериозно и Бети ми помогна да съберем изсъхналите клони, хартийките и да изхвърлим боклука от алеите. Следобедите мързелувахме на верандата, играехме си с копчетата на транзистора или разговаряхме за неща без значение в случаите, когато не се любехме или не приготвяхме някакво сложно ядене, което бяхме открили предишната вечер в готварската книга. Издърпвах шезлонга на сянка, докато тя опъваше една рогозка на слънце. Когато някой пристигнеше, мятах отгоре й един пешкир, а когато досадникът изчезнеше, прибирах си пешкира и се настанявах отново на лежащия стол, за да я гледам. Бях забелязал, че е достатъчно да я погледам малко повече от десет секунди, за да престана да мисля за каквото и да било. Чувствах се като риба във вода.
Една сутрин тя скочи от кантарчето, като извика:
— По дяволите! Не може да бъде!
— Бети, какво има?
— За Бога! Наддала съм още едно кило. Знаех си!
— Не се впрягай. Кълна се, че не ти личи.
Тя не отговори и случката напълно ми излезе от ума. Но на обяд в чинията ми имаше само един разрязан на две домат. Домат и само толкова. Не казах нищо и се заех с домата, като разговарях с Бети все едно, че всичко е наред. Като станах от масата, чувствах се във форма, а не прикован към земята от солидна порция калории. Изхвърлихме завивките и се отдадохме на един от най-страхотните сеанси, докато слънцето трептеше навън и лъчите му пърлеха щурците.
По-късно станах и отидох направо при хладилника. Понякога животът може да ви предложи съвършени мигове и да ви обгърне със звезден прах. Имах чувството, че ушите ми бучат, сякаш бях достигнал по-висш стадий на съзнание. Усмихнах се на яйцата. Грабнах три и ги принесох в жертва в една купа.
— Но какво правиш? — попита Бети.
Започнах да търся брашното.
— Никога не съм ти казвал, но единственият път в живота ми, когато наистина спечелих пари, беше, когато продавах палачинки. Имах сергия на брега на морето и хората се редяха на опашка в най-голямата жега, като всеки държеше пари в ръка. До един. Но аз приготвях най-страшните палачинки, които можеха да се намерят в радиус от сто и петдесет километра, и те го знаеха. Ще видиш, че не си измислям…
— О, моля те, не мога да рискувам да се докосна до това…
— Какво, шегуваш ли се? Няма да ме оставиш да изям сам всичкото това, няма да ми изиграеш такъв мръсен номер.
— Не, не ми се яде, моля те… Няма да си взема.
Веднага разбрах, че е излишно да спорим. Ясно беше, че ще се сблъскам с непоклатима стена. Яйцата се стекоха едно по едно от купата към отвора на умивалника, а коремът ми къркореше. Но се овладях и измих съдинката, без да правя въпрос. Бети пушеше цигара, загледана в тавана.
През остатъка от следобеда човърках мотора на пералнята, а привечер, когато видях, че нищо не се е променило и че тя продължава да седи, забила нос в някакво книжле, станах и отидох да подгрея вода. Хвърлих шепа морска сол, изкормих един пакет спагети и се върнах на верандата. Клекнах пред нея.
— Вети, нещо не е ли в ред?
— А, не. Добре съм.
Изправих се, кръстосах ръце отзад на тила си и огледах хоризонта. Небето беше червено и чисто, обещаваше вятър за следващия ден. Питах се каква ли идиотщина е накарала машинката да засече.