— Е, друго си е така — казах.
Тя седна до мен, подвила колене под брадичката, като си хапеше устните.
— Ами и аз не знам… Би трябвало да опитаме различни комбинации…
— А нещо друго не искаш ли да опиташ? — попитах.
Хвана ръката ми и се прозя.
— Не, аз също съм капнала. Казах го просто така…
Малко по-късно се озовахме и двамата пред леглото. Точно щях да махна завивката, когато тя ме спря.
— Не, не мога… — каза.
— Какво не можеш?…
Гледаше леглото втренчено с доста странен вид. Вярно е, че на моменти тя напълно излизаше от релси, не беше вече същата Бети, която така добре познавах, и държането й ме изпълваше с недоумение. Но не си блъсках прекалено много главата. Момичетата, така или иначе, винаги са предизвиквали в мен недоумение, но накрая просто бях свикнал със странностите им. Бях приел, че никога няма да успея да ги разбера напълно, бях се примирил и често ги наблюдавах, без да се издавам. Най-изненадващо им хрумваше да направят нещо необяснимо и стихийно. Тогава се чувствах като човек, който спира пред някой рухнал мост и хвърля замечтано камъчета в пропастта, преди да се върне обратно.
Тя, разбира се, не отговори. Достатъчно беше да я погледна, за да почна да се питам къде се беше отнесла. Настоях да ми отговори.
— Какво не можеш?
— Да спя в него… не мога да спя там!
— Слушай, в къщата няма друго легло. Смешно е… Помисли малко.
Тя отстъпи към вратата, клатейки глава.
— Не, невъзможно е. За Бога, не настоявай…
Седнах на края на леглото, подхилвайки се, докато тя ми обръщаше гръб. Виждах две-три звезди през прозореца, небето ми изглеждаше ясно. Върнах се в другата стая. Тя се опитваше да свали страничните облегалки на канапето. Спря за миг, за да ми се усмихне.
— Ще го опънем, сигурна съм, че ще ни бъде много удобно.
Нищо не казах, хванах едната облегалка и я разтърсих като слива, докато остана в ръцете ми. Това канапе сигурно не е било разгъвано от двайсет години. Понеже тя явно не можеше да се справи, отидох да й помогна.
— Опитай се да намериш чаршафи — помолих я. — Ще се оправя сам.
Тази облегалка адски ме затрудни, трябваше да използвам крака на един стол като лост, за да я откъртя. Чувах как Бети отваря вратите на шкафа, които скърцаха. Въобще не ми беше ясно как функционира това устройство. Легнах отдолу да го разгледам. Имаше големи, опънати във всички посоки пружини, някакви остри железарии, общо взето, доста опасна машинка, която само чакаше удобен момент, за да ви откъсне някоя ръка. Забелязах един голям педал отстрани. Станах, разчистих място около канапето, хванах здраво облегалката и натиснах педала с крак.
Само че нищо не се получи, канапето не помръдна нито на милиметър. Колкото и да се мъчех, каквито и ритници да му изстрелвах, колкото и да скачах отгоре му с цялата си тежест, не успях да накарам дяволското легло да се разгъне. Пот течеше от мен, когато Бети се появи с чаршафите.
— Какво, не успяваш ли? — каза тя.
— Може би това чудо никога през живота си не е работело. Трябва ми време, за да се занимая с него, нямам никакъв инструмент… Слушай, само тази нощ, няма да умрем я… Та тя да не би да е умряла от заразна болест? Какво ще кажеш, а?…
Не изглеждаше да ме е чула, придаде си съвсем невинно изражение на лицето и посочи към кухнята с брадичка.
— Мисля, че видях кутия с инструменти под умивалника — каза.
Отидох до масата, доизпих бутилката бира с ръка на кръста. После насочих гърлото на бутилката към Бети.
— Даваш ли си сметка какво искаш от мен? Знаеш ли колко е часът? Смяташ, че ще почна СЕГА да човъркам тази гадост, СЕГА?
Тя се приближи усмихната, притисна ме в обятията си заедно с чаршафите.
— Знам, че си уморен — прошепна. — От теб искам единствено да седнеш в някой ъгъл и да не ми пречиш. Аз ще се заема с всичко това, съгласен ли си?
Не ме остави да й обясня, че беше по-разумно да сложим кръст на канапето за тази нощ. Останах да стърча така насред стаята с куп чаршафи под мишница, докато тя бъркаше под умивалника.
След малко, бях принуден да се намеся. Станах с тежка въздишка, улових във въздуха черната глава на чука, който точно прелиташе на три сантиметра от ухото ми, и отидох да взема дръжката от ръцете на Бети.