Чувах как Бети лъска пода в спалнята. Не беше се спряла нито за миг, в едната ръка държеше сандвич, а с другата чистеше плочките и изразът на лицето й ми напомняше Джейн Фонда в „Уморените коне ги убиват, нали?“, когато вече трети ден тъне в мръсотията. Но тя, Бети, искам да кажа, си го търсеше и си го беше получила. Поне аз мислех така. Неприятното бе, че докато търкаше, мислите се рояха в главата й. Понякога я чувах да си говори сама и тихичко се приближавах до нея, за да подслушвам. Човек направо можеше да настръхне.
Това, което ме довърши, бе, че се наложи да изнеса дюшека на улицата. Бая зор видях най-вече по стълбите, трябваше ми време, докато разбера, че съм закачил лампата на тавана, а междувременно доста се бях изпотил. Вмъкнах дюшека между боклукчийските кофи и се качих отново горе да лъсна последните мебели и да изцедя два-три парцала. В резултат на всичко това, когато седнах най-сетне, не изпитах и най-малкото чувство на срам, до козирката ми беше стигнало този ден, честна дума. Само че Бети искаше да знае веднага, невъзможно беше да отложим за по-късно. Но какво толкова ще ти стане, ако се обадим сега, казваше тя, какъв смисъл има да чакаме, а?
И така, обърнах телефона към мен, цялата къща светеше като чисто нова монета и се обадих на Еди.
— Здравей! Ние сме… Отдавна ли пристигнахте?
— Ами да. При вас всичко наред ли е?
— В разгара на чистенето сме. Даже разместихме някои мебели…
— Много добре, прекрасно. Утре ще ви изпратя всичкия багаж по влака.
— Разчитам на теб. Знаеш ли, мислехме си с Бети, че няма да е зле тия дни да боядисаме малко кухнята.
— Ами да, разбира се…
— Добре тогава, непременно ще боядисаме, да, скоро ще се заемем с това. Ето една добра новина.
— Наистина нямам нищо против.
— Така си мислех и аз. Виж какво, понеже така и така говорим за това, нали знаеш тапетите в коридора, онези, дето са на цветя…
— Да, какво има?…
— О, нищо особено… Само че, разбираш ли, какво би казал, ако ги сменим и сложим на тяхно място нещо по-весело. Представяш ли си нещо в синьо, обичаш ли синьото?
— И аз не знам… Ти какво мислиш?
— Адски успокояващо действа.
— Ами тогава ти решавай, аз лично не виждам никакво неудобство.
— Дадено, драги, повече няма да ти досаждам с тези работи. Но нали разбираш, исках да получа съгласието ти, ясно ти е за какво става дума, нали?
— Не се притеснявай.
— Да, добре.
— Е…
— А, чакай, щях да забравя нещо… Исках да те питам…
— Да?
— Става дума за Бети. Иска й се да събори две-три стени…
— …
— Чуваш ли ме?… Нали ги знаеш какви са, като им хрумне нещо. Искам да ти кажа само, че става дума за по-малките стени, не е някакъв страхотен ремонт. Дребна работа.
— Да, да, и на това ако му казваш дреболия… Да събаряш стени е вече нещо доста по-сериозно, майтап си правите вие…
— Слушай, Еди, добре ме познаваш, никога не бих ти досаждал с такива работи, ако не беше важно. Но нали знаеш как стоят нещата, и една прашинка може понякога да преобърне света… Представи си, че тази преградна стена е като бариера между нас и някаква слънчева поляна. Не смяташ ли, че би било истинска подигравка с живота, ако се оставим да ни спре някаква си нищо и никаква бариера? Ти не би ли се стреснал, ако за една бройка се разминеш с целта заради някакви си нещастни тухли? Еди, не разбираш ли, че животът е пълен със символи?
— Добре, съгласен съм. Но по-кротко…
— Бъди спокоен, не съм някой перко.
Когато затворих, Бети ме гледаше ухилена като Буда. Стори ми се, че забелязах в очите й искрица, запазила се от пещерната ера, когато мъжкарят се е потял и е пъшкал, за да стъкми убежище за милата си женичка, която се е усмихвала в мрака. В известен смисъл ми беше приятно да си мисля, че се подчинявам на една необходимост, която съществува, откакто свят светува. Имах чувството, че върша нещо правилно и че прибавям моята капка вода към голямата река на човечеството. Да не говорим, че никой не е умрял от дребните ремонти вкъщи и че би било цяло чудо да не попадне човек на някоя шумно рекламирана джаджа на щанда на бормашините и на електрическите триони. Така може да си повдигне малко самочувствието и да измайстори сам някоя етажерка например. Номерът е да направиш така, че да не изгърмят бушоните.