— Така наистина ще бъда по-спокоен — казах. — Мога ли да си взема една дъвка?
Придружих помощник-механика до колата, за да отворя предния капак. Показах му къде се намира показателят за нивото на маслото.
— Ето за такава кола си мечтая… — каза той. — Шефът нищо не разбира от мерцедеси.
— Прав си. Никога не трябва да се доверяваш на мъж над четирийсетте.
Малко по-надолу спрях да пийна нещо. Когато плащах, извадих портфейла си и попаднах на съобщението от вестника, в което ставаше дума за Бети и за бомбичките с блажна боя. Поисках от бармана да ми донесе още едно. Малко по-късно ударих спирачки пред една будка за вестници. Прегледах всичките заглавия едно по едно, накрая вече ми стана байгън, излязох с някакво списание с рецепти и друго, което нямаше нищо общо с манджите.
Докато обикалях така, доста се отдалечих от къщата. Кварталът ми беше съвсем непознат и карах бавно. Бях стигнал вече края на града, когато забелязах, че слънцето залязва. Върнах се, без да бързам. Когато спрях пред витрината с пианата, нощта вече стъпваше с единия крак на земята. Смрачаваше се бързо, беше странна нощ, една от тези, които щях да запомня за цял живот.
Както му е редът, когато пристигнах, тя беше пред телевизора и похапваше от една купа пуканки, в ръката й димеше цигара. Миришеше на тютюн. Миришеше и на нещо друго, на сяра.
На екрана се мотаеха трите дежурни мацки с пера, а един тип ревеше в микрофона някаква екзотична и лигава мелодия. Стори ми се, че песента въобще не подхожда на напрежението, което цареше в стаята, и аз съвсем не се разхождах на пуст плаж в Третия свят с километри ситен пясък от двете страни на терасата на хотела и барман, който приготвя на сянка специален коктейл със синьо кюрасо. Не, нищо подобно, намирах се на първия етаж на една съборетина с момиче, което се беше нагълтало с горещи въглени, а навън беше нощ. Още с влизането си почувствах, че нещата не вървят на добре. Просто отидох в кухнята и пътьом намалих малко звука на телевизора. Още не бях отворил хладилника, когато апаратът започна отново да кънти.
Последва познатият сценарий, но без нищо оригинално, а междувременно успях да изпия една бира и да разбия бутилката в кофата за боклук, за да дам тон. Но може ли човек да е толкова ненормален, да си помисли, че може да живее с момиче, и да му се разминат тези малки инциденти… А и кой би отрекъл необходимостта от тях?
Бяхме достигнали вече един задоволителен градус с няколко продължителни светкавици в очите и затръшвания на кухненската врата и ако останеше на мен, бих спрял дотук, тъй като вече бях подхвърлил няколко плахи реплики и температурата сякаш се стабилизираше. Искаше ми се да се задоволим с равен мач при положение, че нямаше да е необходимо да играем продължения.
Невинаги бях в състояние да си обясня някои нейни жестове. Невинаги ги разбирах. И затова не съумявах винаги да ги избегна. Тъй че си седях и си поемах дъх в моето ъгълче в очакване на спасителния гонг, когато тя ме погледна, стиснала ръка в юмрук. Това ме учуди, защото до този момент не бяхме си посягали, но тъй като стоях най-малко на три или четири метра от нея, не се разтревожих особено, бях влязъл в кожата на дивака, който се пита за какво ли служи предметът, който белият човек е насочил към него. Този юмрук първо го вдигна до устата си, сякаш искаше да го целуне, и само миг след това го изстреля в кухненското стъкло, стори ми се, че стъклото изкрещя.
Кръвта рукна от нараненото място и се стече по ръката й, като че ли беше смачкала шепа ягоди. Неприятно ми е да го кажа, но направо ми омекнаха топките от тази гледка. Ледена пот притисна черепа ми като менгеме. Чух нещо като свистене в ушите си, преди тя да започне да се смее. Правеше такива гримаси, че за малко да не я позная, заприлича ми на ангел, долетял от лоното на мрака.
Хвърлих се отгоре й и хванах ранената й ръка със същото чувство на отвращение, както ако бях стиснал гърмяща змия. Смехът й разкъсваше тъпанчетата ми, а тя ме налагаше с юмруци по гърба, но все пак успях да разгледам раната.
— Глупачка такава, пак имаш късмет!
Издърпах я до банята и пуснах водата. Започна да ми става топло, усещах ударите, които ми нанасяше, и не можех да разбера дали плаче, или се смее, но истината беше, че направо се бе развихрила зад гърба ми. Трябваше да я стисна с всички сили, за да й измия ръката. Точно когато вземах бинта, тя ме сграбчи за косата и ми дръпна главата назад. Изкрещях от болка. Не съм като някои други, адски ме заболява, когато ме скубят, особено когато опъват яко. Направо сълзи ми излязоха на очите. Тогава замахнах с лакът назад, почувствах, че уцелих нещо, и тя веднага ме пусна. Когато се обърнах, видях, че от носа й тече кръв.