И така, точно си мислех за нея, докато си разкопчавах панталона с една ръка, когато едно от момчетата с фризура „канадска ливада“ цъфна до мен, като загледа втренчено големия сребрист бутон за водата.
При мен още не идваше нищо, но и той не можеше да се похвали. От време на време ме поглеждаше крадешком, за да види какво става с мен, и си прочистваше гърлото на интервали. Носеше много широки панталони и цветна риза, а аз бях с тесни дънки и бяла тениска. Беше на около осемнайсет, аз на трийсет и пет. Стиснах зъби, като напрегнах коремните си мускули. Почувствах, че и той прави същото. Съсредоточих се.
Тишината бе нарушена от характерното църкане на струята, която бликна пред мен.
— Хе-хе — ухилих се.
— О, и без това не бях чак толкова на зор — измърмори онзи.
Когато бях на неговите години, Керуак ми казваше: бъди влюбен в живота. Нормално беше да мога да се изпикая по-бързо. Но не исках историята да приключи със съкрушителна победа в моя полза.
— Не трябва да пропускаме никога случая — казах. — Кой знае, може би няма да продължава още дълго така…
Той се почеса по главата. Докато си миех ръцете, правеше някакви гримаси пред огледалото.
— Впрочем — каза — помислих си, че може би имам нещо интересно за теб…
Обърнах му гръб, за да си избърша ръцете, и издърпах полагаемите ми се двайсет сантиметра хартия. Бях в добро настроение.
— А, така ли?… — казах.
Той се приближи и разгъна под носа ми някаква хартийка.
— Най-малко един грам е — прошепна.
— Бива ли го?
— Сигурно, но аз много-много не разбирам, никога не съм пробвал. Занимавам се с тези работи, за да мога да отида някъде на почивка. Иска ми се да покарам сърф.
Господи, колко шантава е тази младеж, помислих си аз. Да не говорим, че не си беше измил ръцете. Доста кристалчета имаше, пробвах го, попитах го колко иска и той ми каза. Толкова отдавна не бях опитвал, че цените оттогава се бяха удвоили, направо зяпнах от учудване.
— Сигурен ли си, че не бъркаш нещо? — попитах.
— Както искаш, твоя работа.
Извадих една банкнота от джоба.
— Можеш ли да ми дадеш за тези пари?
Тарикатчето явно не беше във възторг, та затова трябваше малко да го попритисна.
— С тези мангизи ще можеш да си купиш страхотни бермуди — казах му аз.
Той се изхили. Затворихме се в мъжката тоалетна и той приготви стоката върху капака на казанчето за вода. След това се почувствах вече готов да започна нов ден и понеже бях малко наелектризиран, докоснах го по ръката, преди да се разделим.
— И все пак не забравяй едно нещо — казах. — Не съществува на света местенце, където да има само пясък и вълни. Кръвта шурти отвсякъде.
Той ме погледна, сякаш току-що му бях съобщил квадратурата на кръга.
— Защо ми казваш това? — попита.
— Шегувам се — отвърнах. — На трийсет и пет години на човек му се иска да провери дали все още е в състояние да се майтапи.
Наистина имах чувството, че светът от година на година става все по-мрачен, но тази констатация не ме обогатяваше особено. Бях решил да се задържа на крака и да се постарая животът ми да не заприлича на кофа за смет. Това за мен беше най-доброто разрешение, повече не можех да предложа. Не беше толкова лесно, колкото изглеждаше. Ако с нещо се гордея в този живот, то е, че се опитвам да остана чист. Не трябва да искат от мен повече, нямам сили за друго. Върнах се при Бети, като подсмърчах. Притиснах я в обятията си. За малко щях да я съборя на земята. Разни типове ни гледаха.
— Слушай, не искам да те ядосвам — прошепна тя в ухото ми. — Но не сме съвсем сами тук…
— Хич не ми пука — отвърнах.
Бих могъл да грабна една табуретка и да я прегъна на две.
На връщане имах усещането, че управлявам блиндирана кола, която нищо на света не би било в състояние да спре. Бети бе пила вино, целият свят бе пил вино тази нощ и аз бях единственият горе-долу трезвен човек, останал на поста си, сграбчил кормилото, докато всичките тези задръстени типове ми изпращаха сигнали с фаровете. Бети сложи една запалена цигара в устата ми.
— Може би ще виждаш по-добре, ако решиш да пуснеш малко светлина отпред?