— На ваше разположение съм, уважаема госпожо…
Влязох вътре след нея. От една страна, ако Бети желаеше точно това, нямах право да й го отказвам, може би беше в реда на нещата, може би не е чак толкова страшно. Без да забравяме, че това, което беше добро за нея, имаше голяма вероятност да се хареса и на мен. Въпреки всичко ме лъхна на ужас. Има винаги нещо плашещо в подобни ситуации. Когато се озовахме в салона, погледнах към прозореца и видях, че пианото ще може да влезе без проблеми. Тогава започнах навивките.
Само че веднага започнах да губя нишката на мислите си и след пет минути вече бях загубил контрол над положението.
— Трябва ли една жена да има дете, за да се реализира? — попитах.
Онази взе да мига. Веднага продължих с условията на продажбата и замазах нещата, като се впуснах в подробности по доставянето на пианото. Много бих искал да си седя кротко на безлюдно местенце и да мога да размисля спокойно. Не беше шега работа. Когато гледах какво става наоколо, не горях от желание да дам възможност на едно дете да се наслади на гледката. А това беше само един от многото аргументи против. Лелката започна да се върти из салона, за да открие подходящото място.
— Да го поставя точно на юг, какво ще кажете? — попита тя.
— Зависи дали ще свирите блусове на него — пошегувах се галантно аз.
Това си е, бях стопроцентов мръсник. Добре го усещах. Но мръсник ли е непременно човек, ако просто му липсва смелост? Случайно погледът ми падна на барчето. Изгледах го тъжно. По дяволите, казах си, само като си помисля, че тая скапана спирала се е повредила, а аз нищо не съм усетил. Направо изпаднах в депресия. Наистина ли бях просто един инструмент, едно средство, възможно ли е в крайна сметка всичко да се свежда до пълното физическо осъществяване на жената, а за мен да не остава нищичко? Всъщност не знаех дали съществува поне една възможност мъжът да се измъкне. Кризата ми мина в мига, в който лелката извади чашите.
— О, не бива — казах. — Не съм свикнал да пия следобед…
Не можах да се въздържа да не обърна чашата на един дъх, прекалено дълго бях чакал. Представих си отново Бети по гащета пред огледалото в банята. А аз стоях тук и си блъсках главата, докато всъщност всичко, което се искаше от мен, беше да остана на висота. Знаех също така, че винаги ни очакват и хубави неща, когато сме решили да отидем докрай. Сипах си още един пръст ликьор от череши.
На връщане се опитах повече да не мисля за нищо. Карах кротко, плътно вдясно, единственото нещо, което можеше да ми се случи, беше да ми лепнат някоя глоба, задето спирам движението. Но на това шосе нямаше пукната кола, бях съвсем сам и откъснат от света, някаква си микроскопична прашинка.
Спрях в града, за да купя една бутилка и сладолед с екзотични плодове. Плюс две-три току-що пуснати в продажба касети. Човек би казал, че отивам на посещение при болен. Трябва да призная, че не бях особено свеж. Когато пристигнах, заварих я в доста весело настроение. Телевизорът бачкаше.
— Ще дават Лаурел и Харди — обясни тя.
Точно това ми се гледаше, не можех и да мечтая за нещо по-добро. Настанихме се на канапето със сладоледа и чашите и оставихме следобедът мързеливо да се изниже, без да подхващаме темата и с усмивка на уста. Изглеждаше в страхотна форма, напълно отпусната, все едно, че беше ден като всички останали с някоя и друга вкуснотия и свястна програма по телевизията. Още малко и щях да си помисля, че съм направил от мухата слон.
В началото й бях благодарен, че не повдига въпроса. Страхувах се най-вече, че ще трябва да навлезем в подробности, а ми беше нужно време, за да свикна с мисълта. После, с напредването на вечерта, все по-ясно си давах сметка, че именно аз бях този, който вече едва издържаше. Към края на вечерята протегнах пръстите на ръцете си, докато изпукаха хубаво, а в това време тя гълташе разсеяно кисело мляко от кофичка.
Когато си легнахме, реших най-сетне да нагазя в лука. Погалих нежно бедрата й.
— Е, кажи ми сега как възприемаш мисълта, че си бременна?
— О, не мога да ти кажа веднага. За да бъда съвсем сигурна, трябва да направя някои изследвания…
Тя разтвори крака, като се притисна в мен.
— Да, но представи си, че си сигурна, приятно ли ще ти бъде? — настоях аз.
Усетих косъмчетата й под пръстите си, но не продължих надолу. Можеше колкото си ще да се извива в леглото, аз исках ясен отговор. Накрая и тя го разбра.