Бяхме си определили среща за седем часа и аз висях от сутринта с първата за деня цигара в уста, крачех напред-назад по тротоара. Небето беше сиво, положително щеше да вали. Не бях събудил Бети, бях се изнизал от леглото като ленива змия.
След десет минути ги видях да се появяват бавно иззад ъгъла и да се приближават към мен, като караха плътно до тротоара. Наистина се движеха съвсем полека, питах се защо ли се мотаят така. Когато се изравниха, даже не спряха. Шофьорът се беше изправил зад кормилото, правеше ми знаци и кривеше лицето си, докато другият вдигаше някакъв голям картон и го долепяше до стъклото. На него пишеше: ШЕФЪТ Е ПО ПЕТИТЕ НИ! Веднага загрях. Направих се, че си връзвам патъка. След пет секунди една тъмна кола премина бавно покрай мен и онзи дребосък с очилата наистина беше зад волана. Стиснал зъби.
Така или иначе, хич не ми беше весело. Когато определя ден за доставка на едно пиано, обичам да си удържа на думата. Започнах трескаво да обмислям възможните решения, после спринтирах до магазина на Боб. Горе светеше. Грабнах малко чакъл и го метнах по прозорците. Боб се показа.
— Извинявай — казах, — да не те събудих?
— Не съвсем — отговори той, — от пет часа съм на крака. Трябваше да дундуркам сещаш се кого.
— Слушай, Боб, закъсах. Останах съвсем сам с едно пиано на главата, не би ли могъл да се освободиш за малко?…
— Да се освободя надали. Но ако искаш да ти помогна, нямам проблеми.
— Прекрасно. Ще мина да те взема след един час.
Знаех, че ако сме трима, щяхме да успеем да вкараме пианото през прозореца. Шофьорът сам можеше да качи цял шкаф на шестия етаж. Но ние с Боб нямаше да се справим сами. Върнах се при пикапа и подкарах към бюрото за даване коли под наем. Попаднах на един младок с връзка на райета, а ръбът на панталона му беше като острие на нож.
— Ето — казах, — връщам ти пикапа. Трябва ми нещо по-голямо с някакво устройство за разтоварване.
Онзи го прие на майтап:
— Тъкмо навреме идвате. Току-що се върна един двайсет и пет тонен камион. С кран.
— Точно той ми трябва.
— Проблемът е да умеете да го карате — изхили се младокът.
— Няма проблем — казах. — Мога да се обърна на сто и осемдесет градуса с полуремарке, без да загубя контрол над колата.
Истината е, че беше адски мръсна работа да се маневрира с такъв камион и че за пръв път щях да се опитам да го управлявам. Но все пак преминах през града, без да направя беля, в края на краищата не беше кой знае какво, достатъчно е човек да остане верен на принципа, че другите трябва да го избягват. Зазоряваше се бавно и мъчително, облаците оставаха все тъй плътно скупчени. Отидох да извикам Боб и занесох горе сандвичи.
Настанихме се около масата в кухнята и изпих едно кафе с тях. Навън беше толкова мрачно, че бяха запалили лампата. Сурова, жестока светлина. Ани и Боб изглеждаха така, сякаш не бяха спали от седмици. Докато унищожавахме сандвичите, бебето отново изкрейзи. Арчи разля купичката с овесени ядки на земята. Боб стана, като се олюляваше леко.
— Изчакай пет минути, колкото да се облека, и изчезваме — каза той.
Арчи си миеше ръцете под ручейчето от мляко, което се стичаше от масата, а малкото човече продължаваше да реве. Защо трябваше да бъда свидетел на толкова отвратителни неща? Ани взе някакъв биберон от една тенджера и така успявахме да си чуем приказката.
— Е, върви ли между теб и Боб? — попитах.
— О… може да се каже, че нещата МАЛКО се подобряват, но още не са се оправили. Защо, имаш някаква идея ли?
— Не — казах. — В момента напрягам всичките си сили, за да не мисля за нищо.
Погледнах към съседа до мен, който в момента приготвяше питки от овесените ядки, като ги стискаше в шепите си.
— Странен човек си ти — каза Ани.
— Боя се, че никак дори не съм.
Когато бяхме вече навън, Боб погледна небето, като направи гримаса.
— Зная — казах. — Да не губим време!
Изкарахме пианото на тротоара и го завързахме с ремъци. После отидох да взема упътването в жабката и се приближих до крана. Имаше един куп лостчета и ръчки, които трябваше да се задействат, за да се придвижи надясно, наляво, нагоре, надолу, да се скъси или удължи лебедката. Достатъчно беше добре да се съгласуват всичките тези операции. Задвижих крана.