Вкъщи нямаше никой. Вече не си спомнях дали Бети ми беше казала, че ще ходи някъде, сякаш векове ме деляха от вчерашния ден. Насочих се право към хладилника и извадих някои неща на масата. Бирата и яйцата бяха ледени, отидох да взема един душ в очакване температурата на света да се изравни с тази на мъжа.
Като се връщах в кухнята, ритнах една смачкана на топка хартия. Такива работи ми се случват прекалено често, но какво да се прави. Винаги остават неща по земята. Взех хартията, разгънах я, седнах и я прочетох. Бяха резултатите от изследванията на Бети. Бяха отрицателни. Няма грешка, казах ОТРИЦАТЕЛНИ!
Порязах си пръста, като отварях бирата, но не го усетих в момента. Изпих я на един дъх. Някъде положително е написано, че всички беди ме сполетяват по пощата. Беше ужасно банално, бих казал даже пошло, сякаш самият Ад ми намигваше подигравателно от време на време. Трябваше ми време, за да реагирам, и отсъствието на Бети изведнъж ми дотежа като товар на раменете. Ако не помръдна, ще стана на пихтия, помислих. Сграбчих облегалката, за да се изправя, от пръста ми шуртеше кръв. Реших да пусна водата да тече отгоре — може би от това ме болеше навсякъде. Приближих се до умивалника и забелязах червено петно в кофата за боклук. Знаех какво е, но все пак го вдигнах. Имаше и нещо черно, бяха лигавничетата марка „Бейбигро“; може би наистина издържаха на пране, виж, това никога нямаше да го разбера, но едно е сигурно, доказателството беше пред очите ми — ножиците им се бяха отразили много зле. От тази малка подробност се почувствах адски кофти. По това съдех как Бети е приела нещата. Човек можеше да си помисли, че кръвта сълзеше само от върха на пръста ми, но истината е, че цялото ми тяло бе една жива рана. Истината е, че Земята се бе изместила от оста си.
Успях да се взема в ръце, имах нужда да поразмисля. Пуснах водата да тече над пръста ми, после го увих с лейкопласт. Неприятното е, че се измъчвах за двама — много ясно осъзнавах какво е изпитала Бети: половината ми мозък бе парализиран и червата ми куркаха. Знаех, че трябва да отида да я потърся, но за секунда си казах, че просто нямам сили да го сторя. Още малко и щях да се търкулна на леглото и да чакам някоя вихрушка да ме връхлети и да прогони мислите ми. Стоях прав насред стаята с тъпкан с мангизи джоб и с ранен пръст. После затворих вратата и излязох на улицата.
Търсих я напразно целия следобед. Трябваше да обиколя два или три пъти всичките улици в града с прикован в тротоара поглед: тичах подир разни момичета, които ми заприличваха на нея отдалеч, намалявах пред терасите на кафенетата, претърсвах посещаваните места, прекосявах със скоростта на пешеходец пустите улици и към края вече неусетно започна да се свечерява. Отидох да напълня резервоара с бензин. Когато плащах, трябваше да извадя пачката с банкноти. Мъжът от бензиностанцията носеше каскет с надпис „ЕСО“, на козирката му имаше петна от смазка. Погледна ме подозрително.
— Току-що обрах касичката в една църква — казах.
През това време тя можеше спокойно да се намира на петстотин километра оттук и единственият резултат от тази разходка беше ужасно главоболие. Оставаше само едно място, където можех да я намеря, и това беше къщичката на баира, но не успявах да събера кураж. Мислех си, че ако и там не я намеря, повече никъде няма да я открия. Колебаех се дали да изстрелям последния си куршум. Съществуваше шанс едно на милион да е там, друго не ми оставаше. Покарах още малко под неоновите реклами, после се отбих вкъщи, за да взема фенер и да навлека едно яке.
На първия етаж светеше. Но по същия начин бих могъл да забравя нещо на печката или да оставя крановете отворени — подобно нещо ни най-малко не би ме учудило. Докарал се бях в такова състояние, че дори и да бях заварил къщата в пламъци, щях да го приема като лоша шега — и толкоз. Качих се горе.
Беше седнала на масата в кухнята. Имаше прекалено много грим на лицето, косата й беше подрязана и стърчеше на всички страни. Погледнахме се. В известен смисъл си бях отдъхнал, но от друга страна се задушавах. Просто не се сещах какво да й кажа. Беше сложила масата. Стана да ми донесе яденето, без да промълви нито дума. Фрикадели с доматен сос. Седнахме един срещу друг, тя направо бе обезобразила лицето си, нямаше още дълго да издържа. Ако си бях отворил устата, сигурно щях да изстена. Бяха й останали само кичури от по три-четири сантиметра, а тушът за мигли и червилото се бяха размазали в ъгълчетата на очите и устните. Гледаше ме втренчено и този поглед бе по-ужасен от всичко друго. Чувствах, че нещо в мен ще се скъса.