Докато набираше комбинацията, Ина се притисна до вратата така, че не виждах нищо. Съдейки по това колко време й отне натискане на бутоните, реших, че кодът трябва да е доста дълъг. Вратата щракна и се отвори и аз се приготвих да действам. Тогава, в последния момент, реших да не го правя. Предполагах, че къщата е пълна със стригои. Ако смятах да използвам Ина, за да избягам, навярно щях да имам само една възможност. И не биваше да има засечки. Така че вместо да скоча, се преместих леко, за да видя какво има пред нея. Бърза, както преди малко, тя се измъкна навън и вратата се затвори. Но в последния миг зърнах къс коридор и нещо, което приличаше на друга врата.
Интересно. Двойни врати на затвора ми. Ако я бях последвала, нямаше да мога да избягам. Тя просто щеше да изчака до другата затворена врата, докато не й се притече на помощ някой стригой. Това още повече усложняваше нещата, но дори краткият оглед ми даде искрица надежда. Трябваше да измисля как да се възползвам от тази информация, освен ако не се окажеше, че съм пропиляла единствения си шанс, като не действах сега. Защото Дмитрий можеше да се появи всеки момент и да ме превърне в стригой.
Въздъхнах. Дмитрий, Дмитрий, Дмитрий.
Погледнах надолу и разгледах дрехите, които ми бе донесла. Настоящото ми облекло не ме притесняваше, но ако останех тук по-дълго, джинсите и тениската ми щяха да се вмиришат.
Също като Тамара някой тук искаше да ме наконти.
Дрехите, които Ина ми донесе, до една бяха рокли с моя размер. Червена копринена тясна рокля. Плетена рокля с дълги ръкави, поръбена със сатен, която плътно прилепваше към тялото. Дълга до земята рокля от шифон с висока талия.
— О, страхотно. Ще съм като кукличка.
Като прехвърлих купчината, открих няколко нощници, както и бельо и сутиени. Всички бяха от сатен и коприна. Най-обикновената дреха беше яркозелена кашмирена рокля. Вдигнах я, като се опитах да си представя дръзкото си бягство в подобно одеяние. Нямаш начин. Поклатих глава и захвърлих безполезните дрехи на пода. Явно известно време щях да си остана със сегашните си дрехи.
След това закрачих напред-назад из просторната дневна, докато прехвърлях в ума си най-различни безполезни планове за бягство. Докато вървях, осъзнах колко съм уморена — като се изключи безсъзнанието, в което изпаднах, след като Дмитрий ме удари, не бях спала почти цяло денонощие. Отново се изправих пред дилема, както с храната. Да се поддам ли на умората и да поспя, или да остана будна и нащрек? Трябваше да възстановя силите си, но и най-малката непредпазливост ме излагаше на риск.
Накрая се отказах и легнах върху огромното легло. Тогава ми хрумна една идея. Не бях съвсем безпомощна. Ако Ейдриън ме посети в съня ми, можех да му разкажа какво се е случило. Наистина последния път му казах да стои далеч от мен, но преди никога не се бе вслушвал в думите ми. Защо този път да е по-различно? Съсредоточих мислите си върху него и зачаках сънят да дойде, сякаш можех да го призова с мисълта си.
Но не се получи. Никой не посети сънищата ми и когато се събудих, останах изненадана колко наранена се чувствах. Въпреки увлечението на Ейдриън по Ейвъри, не спирах да мисля колко мило се държа той с Джил последния път, когато ги видях. Освен това беше разтревожен и за Лиса и не демонстрираше обичайното си безгрижие и непукизъм. Беше сериозен и… ами, сладък. В гърлото ми заседна буца. Наистина не изпитвах романтичен интерес към него, но това не оправдаваше лошото ми държание. Така бях изгубила и приятелството ни, и шанса да се обърна за помощ чрез него.
Тихото шумолене на хартия ме изтръгна от мрачните мисли и рязко вдигнах глава. Някой беше във всекидневната, седнал с гръб към мен на дивана. Отне ми секунда, за да позная Дмитрий.
— Какво правиш тук? — попитах и станах от леглото. В замаяното си състояние не усетих дори обичайното гадене.
— Чакам да се събудиш — отвърна той, без да си дава труд да се обръща. Беше прекалено уверен в неспособността ми да му навредя и сигурно имаше защо.
— Звучи доста отегчително.
Прекосих стаята и застанах в най-отдалечения ъгъл. Облегнах се на стената. Скръстих ръце пред гърдите, черпейки успокоение от безполезната ми защитна поза.