И тогава, най-после, Дмитрий идваше и светът оживяваше. Лежахме в леглото, сгушени един до друг. Никога не се любехме, но се целувахме и докосвахме, отдадени на чудната близост на телата ни — понякога със съвсем малко дрехи.
След време вече ми бе трудно да повярвам, че съм изпитвала страх от новата му външност. Разбира се, очите му бяха малко шокиращи, но той си оставаше прекрасен… все още беше невероятно секси. И след като говорехме и се галехме и целувахме — понякога с часове, аз му позволявах да ме ухапе. Тогава ме заливаше онази прекрасна вълна от усещания, която заличаваше всичките ми проблеми. Каквито и съмнения да имах в съществуването на Бог, те изчезваха в тези мигове, защото със сигурност се докосвах до Бога, когато се опиянявах от това ухапване. Това беше божествено.
— Нека видя врата ти — каза ми той един ден.
Както обикновено, лежахме един до друг. Бях обърната настрани, а Дмитрий се бе сгушил отзад, обгърнал с ръка талията ми. Аз се претърколих и отметнах косата си. Роклята, която носех този ден, бе тъмносиня, ушита от някакъв ефирен плат, който обгръщаше плътно тялото.
— Сега? — попитах. Обикновено ме ухапваше в края на посещенията си. Част от мен жадуваше за този миг и очакваше с нетърпение да се потопи в невероятната наслада, в същото време се радвах и на миговете преди това. Тогава ендорфините в мен не бяха толкова силни и можех да водя някакъв разговор. Говорехме за битките, в които бяхме участвали, или за бъдещето, което той чертаеше за нас, след като стана стригой. Нищо сантиментално — и все пак много приятно.
Подготвих се за ухапването и се извих в очакване. За моя изненада Дмитрий не се наведе и не заби зъби в шията ми. Вместо това бръкна в джоба си и извади огърлица. Беше златна или платинена — не разбирах от бижута, за да кажа със сигурност — и имаше три тъмносини сапфира. През седмицата той ми бе подарил много бижута и се кълна, че всяко следващо бе по-красиво от предишното.
Втренчих се изумено в тази красота, очарована от начина, по който сините камъни искряха на светлината. Той постави огърлицата на шията ми и я закопча отзад. Прокара пръсти по камъните и кимна одобрително.
— Красиво. — Пръстите му се плъзнаха към една от презрамките на роклята. Пъхна ръка под нея, а аз потръпнах от възбуда. — Отива ти.
Усмихнах се. Преди Дмитрий никога не ми бе правил подаръци. Нямаше пари, а и аз не исках да ми подарява нищо. Сега бях очарована от нещата, които ми носеше при всяко свое посещение.
— Откъде я взе? — попитах. Металът беше студен до пламналата ми кожа, но не толкова, колкото пръстите му.
Той се усмихна многозначително.
— Имам си начини.
Онзи укорителен глас, който понякога успяваше да пробие през пелената на омаята, в която живеех, ми нашепна, че съм се замесила с вампир гангстер. Предупрежденията му мигновено бяха пропъдени и аз отново се потопих в блажения облак на съществуването си. Как можех да се разстройвам, когато огърлицата беше толкова красива? Внезапно ми хрумна нещо, което ми се стори забавно.
— Ти си също като Ейб.
— Кой?
— Един тип, с когото се запознах. Ейб Мазур. Той е нещо като мафиотски бос… преследва ме.
Дмитрий настръхна.
— Ейб Мазур те преследва?
Не ми хареса мрачното изражение, което изведнъж се появи на лицето му.
— Да. И какво от това?
— Защо? Какво иска от теб?
— Не зная. Той не спираше да ме разпитва защо съм дошла в Русия, но накрая се отказа и поиска да си тръгна. Мисля, че някой у дома го е наел да ме открие.
— Не те искам близо до Ейб Мазур. Той е опасен. — Дмитрий беше сърдит и това никак не ми хареса. Миг по-късно гневът му се стопи и той отново плъзна пръсти по рамото ми, като избута презрамката по-надолу. — Разбира се, подобни хора няма да бъдат проблем, след като бъдеш пробудена.
В някакво отдалечено кътче на съзнанието си се запитах дали Дмитрий разполага с отговор на въпросите, които исках да знам за Ейб — с какво се занимава. Но разговорът за Ейб разстрои Дмитрий, а това притесни и мен. Побързах да сменя темата.
— Какво ще правиш днес? — попитах, все още впечатлена от способността си да водя нормален разговор. Комбинацията между ендорфините и докосването му ме караше да забравям всичко останало.