— О, хм, ти какво ще правиш?
Той остана мълчалив за няколко секунди.
— Ще почакам още малко и тогава… ще направя избора вместо теб.
Той не каза какъв точно избор ще направи и аз едва не поднових по-ранните си молби да ме убие, а не да ме превърне в стригой, но вместо това попитах:
— Колко дълго?
— Не много дълго, Роза. Трябва да избереш. И да направиш правилния избор.
— Който е?
Той вдигна ръце.
— Всичко това. Да живеем заедно.
Излязохме от лабиринта. Втренчих се в къщата, която изглеждаше безумно огромна, когато я гледаш отвън, и в красивите градини около нас. Зад тях се простираше безкраен пейзаж, който се губеше в мрака и в далечината се сливаше с черното небе — с изключение на една тънка ивица от меко пурпурно сияние на хоризонта. Намръщих се, сетне отново насочих вниманието си към Дмитрий.
— А после какво? Аз също ли ще работя за Галина?
— За известно време.
— Колко дълго ще е това известно време?
Спряхме пред къщата. Дмитрий се взря в очите ми, лицето му сякаш изведнъж запламтя и доби изражение, което ме накара да отстъпя.
— Докато я убием, Роуз. Докато я убием и не вземем всичко това само за нас двамата.
Глава 21
Дмитрий не каза нищо повече. Аз бях толкова стресната от думите му и останалите събития от вечерта, че не знаех какво да мисля. Той ме поведе обратно в къщата покрай стригоя, който пазеше на входа, и нагоре до моя апартамент. Нейтан не беше пред вратата.
След малко онзи дразнещ глас в главата ми заговори достатъчно високо, за да пробие през обърканите ми мисли. Ако в коридора нямаше пазач и Ина се върне скоро, имах доста добър шанс да я изплаша и да се махна оттук. Естествено това означаваше, че ще се наложи да се справя в къща, пълна с неизвестен брой стригои, но възможностите да избягам от къщата бяха много по-големи, отколкото в тази стая.
Тогава както се бяха появили тези мисли, така и изчезнаха. Дмитрий ме обгърна с ръка и ме притегли към себе си. Отвън беше мразовито и макар че тялото му също беше студено, дрехите и якето ме топлеха. Сгуших се до него и ръцете му се спуснаха по тялото ми. Помислих, че ще ме ухапе, но вместо това се срещнаха устните ни — силно и страстно. Вплетох пръсти в косата му, опитвайки се да го привлека по-близо. Междувременно пръстите му се плъзнаха по голия ми крак и повдигнаха полата на роклята ми почти до бедрото. В мен избухнаха сладостно очакване и нетърпение, запалиха цялото ми тяло. Толкова дълго бях мечтала за случилото се в хижата, спомнях си го с такъв копнеж. Никога не съм очаквала нещо подобно да ми се случи отново, но сега можеше и аз бях изумена от силата на желанието си.
Ръцете ми се придвижиха надолу през ризата му, като пръстите ми трескаво започнаха да я разкопчават, за да докосна кожата му. Тя беше студена като лед — смайващ контраст с пламъка, бушуващ в мен. Той откъсна устните си от моите и обсипа с целувки шията и рамото ми, избута презрамката и продължи да целува жадно голата ми кожа. Ръката му все още лежеше върху разголеното ми бедро, а аз трескаво се опитвах да смъкна ризата му.
Внезапно той ме избута и отскочи назад. Отначало реших, че това е продължение на любовната игра, но после осъзнах, че той целенасочено ме отблъсква.
— Не — изрече с твърд глас. — Още не. Не и докато не бъдеш пробудена.
— Защо? — попитах отчаяно. Не можех да мисля за нищо друго, освен за ръцете му, които ме докосваха и да, за още едно ухапване. — Защо това има значение? Има ли… някаква причина, поради която не можем да сме заедно? — Преди да дойда тук, никога не се бях замисляла за секс със стригой… може би не беше възможно.
Той се наведе над мен и долепи устни до ухото ми.
— Не, но ще бъде много по-хубаво, когато си пробудена. Позволи ми да го направя… позволи ми и тогава ще можем да правим всичко, което поискаме…
Това беше евтина сделка, осъзнах смътно. Той ме искаше — виждаше се от цялото му същество, но използваше секса като примамка, за да му се подчиня. И честно? Още малко и щях да го направя. Тялото ми надвиваше разума — почти.
— Не — изхленчих. — Аз… аз се страхувам.
Твърдото му изражение омекна и макар да не приличаше на предишния Дмитрий, в този миг сякаш не беше изцяло стригой.
— Роуз, мислиш ли, че ще направя нещо, с което да те нараня? — Какво стана с избора ми дали да се превърна в стригой, или да умра? Струваше ми се, че последното щеше да ме нарани, но реших да не го споменавам в момента.