— Ей сега се връщам — каза на Ейвъри. — Ще отида да поговоря с нея.
Джил очевидно се изненада, когато Лиса седна до нея. По-младото момиче отбеляза мястото, докъдето бе стигнало в книгата, и каквито и да бяха чувствата й, усмивката й към Лиса бе искрена.
— Здравей.
— Здрасти — отвърна Лиса. Не беше изпила много от коктейла си и все още контролираше духа достатъчно, за да види аурата на Джил. Беше наситено синя, изпъстрена с пурпурни и по-тъмносини участъци. Господи, колко силни цветове. — Виж, исках да се извиня за това, което се случи снощи… това, което казах…
— О — изчерви се Джил. — Няма нищо, всичко е наред. Искам да кажа, че нещата бяха малко откачени и зная, че не разсъждаваше трезво. Поне аз смятам така. Всъщност не зная. Аз никога не съм пила алкохол, така че не мога да преценя. — Когато беше нервна, Джил или бъбреше несвързано, или мълчеше.
— Да, трябваше да мисля трезво, преди да се озова в онази ситуация. Наистина съжалявам за това, което се случи с Рийд. — Лиса снижи глас. — Без значение какво стана снощи… но той не биваше да прави и да ти казва онези неща.
Двете момичета насочиха погледи към него. Рийд се бе вглъбил в книгата си, но внезапно сякаш усетил, че го наблюдават, вдигна очи към Джил и Лиса. Изгледа ги кръвнишки и те побързаха да извърнат глави.
— Ти нямаш никаква вина за това — каза Джил. — А и Ейдриън беше там и накрая всичко свърши добре.
Лиса се постара да запази сериозно изражение. Ейдриън беше извън полезрението й, но ако не беше, Лиса имаше чувството, че Джил сигурно щеше да го зяпа с искрено обожание. От своя страна напоследък Ейдриън зяпаше доста често Ейвъри и Лиса бе сигурна, че възприема Джил като по-малката си сестра. Но Джил явно започваше да се влюбва в него. Това й се стори мило и макар да знаеше, че е глупаво от страна на Джил, не можеше да не изпитва облекчение, че Ейдриън, а не Кристиан е обект на чувствата й.
— Е, надявам се, че в бъдеще ще внимавам повече — рече Лиса. — Както и че никой не си мисли лоши неща за мен.
— Аз не си мисля — увери я Джил. — Сигурна съм, че и Кристиан няма да си помисли.
Лиса се намръщи, смутена за миг.
— Ами… няма смисъл да го разстройваме с това. Беше глупава грешка от моя страна. Аз ще се оправя с това.
Сега Джил се намръщи. Поколеба се, преди да заговори, старата й нервност се завърна.
— Но ти трябва да му разкажеш. Трябва да му кажеш истината, нали?
— Не беше кой знае какво — махна с ръка Лиса, изненадана от оправдателния си тон. Онзи непредсказуем гняв отново започна да надига глава.
— Но… вие двамата имате сериозна връзка… И винаги трябва да сте честни един към друг, нали? Искам да кажа, не бива да го лъжеш.
Лиса завъртя очи.
— Джил, ти още не си имала сериозна връзка, нали? Изобщо имала ли си гадже? Аз не го лъжа. Просто не му казвам някои неща, които напразно ще го разтревожат. Това не е същото.
— Същото е — възрази Джил. Виждах колко й бе трудно да противоречи на Лиса, но се възхитих на дързостта й. — Той има право да знае.
Лиса въздъхна раздразнено и се изправи.
— Забрави. Мислех, че можем да проведем разговор между възрастни, но очевидно е невъзможно.
Унищожителният поглед, който й хвърли, накара Джил да се свие уплашено.
Но като се върна в Академията, вината продължи да преследва Лиса. Кристиан я посрещна със сияещо от щастие лице, обсипа я с целувки, задуши я в прегръдките си. Тя твърдо вярваше, че Джил преувеличава, ала всеки път щом погледнеше Кристиан, си спомняше за онази целувка с Ейрън. Дали бе толкова лошо, както намекна Джил? Целувката не означаваше нищо и беше под влияние на алкохола. Лиса знаеше, че ако каже на Кристиан, той ще се разстрои и затова не искаше да повдига темата. Ейвъри изслуша аргументите й и заяви, че няма нужда да се тревожи. При все това, докато я гледах през очите на Лиса, моето впечатление беше, че Ейвъри се тревожеше много повече за емоционалната реакция на Лиса, ако двамата с Кристиан скъсат. Тук явно опираше до морал, Ейвъри се чувстваше задължена да закриля Лиса.
Ала изглежда, че всичко щеше да се размине… до по-късно през деня, когато Лиса се срещна с Кристиан, за да отидат заедно на вечеря. Лицето му приличаше на буреносен облак и когато приближи към Лиса във фоайето на общежитието й, бледосините му очи сякаш мятаха светкавици.