Лиса ни изгледа и двамата. Целият ден имаше часове и не успяхме много да си поговорим.
— За какво става дума?
— Албърта иска отново да се запиша и да се дипломирам — обясних й аз.
Лиса едва не изпусна чинията си.
— Тогава го направи!
Майка ми изглеждаше не по-малко изумена.
— И тя ще ти позволи?
— Поне така ми каза — потвърдих.
— Тогава го направи! — възкликна и майка ми.
— Знаеш ли — замисли се Ейдриън. — Аз пък си мислех, че ще е забавно да попътуваме заедно.
— Все едно — отвърнах му. — Ти навярно и без това нямаше да ми позволиш да шофирам.
— Престанете. — Майка ми отново бе станала предишната, никакво страдание заради заминаването на дъщеря й или тъга по изгубен любовник. — Това е сериозно. Бъдещето ти е заложено на карта. — Кимна към Лиса. — Нейното бъдеще е заложено. Да довършиш образованието си и да станеш пазител е…
— Да — прекъснах я.
— Да? — попита тя, озадачена.
Усмихнах се.
— Да, съгласна съм.
— Ти си съгласна… с мен? — Не мисля, че майка ми можеше да си спомни някога да се е случвало подобно чудо. Както и аз, впрочем.
— Да. Ще си взема изпитите, ще се дипломирам и ще стана уважаван член на обществото, доколкото мога. Не че звучи много забавно — подразних я. Поддържах тона си лековат, но вътрешно знаех, че се нуждая от това. Имах нужда да се върна при хората, които ме обичаха. Нуждаех се от нова цел, иначе никога нямаше да преодолея Дмитрий. Никога нямаше да престана да виждам лицето му или да чувам гласа му.
Лиса, която седеше до мен, ахна и плесна с ръце. Радостта й се преля в мен. Ейдриън не показа чувствата си така открито, но определено беше доволен, че ще съм наблизо. Майка ми още изглеждаше смаяна. Мисля, че беше свикнала да съм неразумна, каквато обикновено наистина бях.
— Наистина ли ще останеш? — попита тя.
— Мили Боже — засмях се. — Колко пъти трябва да го повторя? Да, ще се върна в училище.
— И ще останеш? — добави натъртено тя. — Цели два месеца и половина?
— Не се ли подразбира?
Лицето й беше напрегнато — и много майчинско.
— Исках да съм сигурна, че няма да ти хрумне нещо и пак да избягаш. Ще останеш и ще довършиш училището независимо от всичко останало? Ще останеш, докато не се дипломираш? Обещаваш ли?
Погледите ни се преплетоха. Останах изненадана от настойчивостта й.
— Да, да. Обещавам.
— Отлично! — заяви тя. — Няма да съжаляваш за решението си. — Думите й прозвучаха формално, както говорят пазителите, но в очите й видях любов и радост.
Довършихме вечерята и помогнахме за прибирането на чиниите и почистването. Докато изсипвах остатъците в контейнера за смет, усетих как Ейдриън цъфна край мен.
— Това е много домошарско от твоя страна — заговори той. — И наистина направо е секси. Зарежда ме с какви ли не фантазии как само по престилка чистиш с прахосмукачката дома ми.
— О, Ейдриън, колко ми липсваше — въздъхнах и завъртях очи. — Да не се надявам обаче, че ще помогнеш за почистването?
— Не. Достатъчно помогнах, като си ометох чинията. Няма защо да създавам още бъркотия. — Замлъкна за миг. — И да, забравих да те поздравя: добре дошла отново сред нас.
Засмях се.
— Знаеш ли, добре че не се изказа, докато обещавах на майка ми, че ще остана тук. Защото нищо чудно да бях решила другояче.
— Не съм сигурен, че си в състояние да й се опълчиш. Твоята майка има вид на някой, който е свикнал да получава това, което иска. — Хвърли спотаен поглед към другия край на салона, където Лиса и майка ми си говореха. Снижи глас. — Сигурно се предава по наследство. Всъщност може би трябва да помоля да ми помогне за нещо.
— Да ти доставя контрабандни цигари ли?
— Да ми съдейства дъщеря й да се съгласи да излезе с мен.
Едва не изпуснах чинията, която държах.
— Милион пъти си ме канил да излезем.
— Не беше наистина. Само ти отправях непристойни предложения, както и намеци за по-големи волности. Но никога не съм те канил на истинска среща. А ти, ако не ме лъже паметта, ми обеща, че ще ми дадеш шанс, след като ти позволих да опразниш попечителския ми фонд.
— Не съм ти го изпразнила — изсумтях възмутено.
Но докато стоях там, загледана в него, си спомних, че бях казала, че ако оцелея след мисията си за намирането на Дмитрий, ще дам шанс на Ейдриън. Тогава бих обещала всичко, за да се сдобия с пари, но сега възприемах Ейдриън по друг начин. За нищо на света не бях готова да се омъжа за него — фантазиите ми не стигаха дотам — нито го приемах като евентуално надеждно гадже. Не знаех дали изобщо някога ще поискам отново да имам гадже. Но сред целия този хаос той се бе доказал като мой много добър приятел, както и на останалите. Беше мил, държеше се добре и да, не можех да отрека, че… дори и с вече избледняващата синина на окото беше невероятно красив.