— А аз ти казах, че ме лъжеш. Имаш причина да си тук. И искам да зная каква е.
— Роуз? Може ли да дойдеш?
Гласът на Виктория, ясен и силен, се разнесе откъм къщата на Беликови. Обърнах се и я видях, че стои на прага. Внезапно изпитах желание да се махна от Ейб. Имаше нещо смъртоносно под тази крещяща и натруфена фасада и аз не желаех повече нито за миг да оставам с него. Скочих и заотстъпвах към къщата, като почти очаквах пазителите му да ме спрат и пленят, въпреки думите му, че не се интересува от мен. Двамата не помръднаха от местата си, но внимателно ме наблюдаваха. Странната усмивка на Ейб отново се върна на лицето му.
— Съжалявам, че не мога да остана повече и да си побъбрим — заявих.
— Няма нищо — великодушно отвърна той. — По-късно ще намерим време.
— Едва ли — отвърнах, а той се засмя. Побързах да последвам Виктория в къщата. Не се почувствах в безопасност, докато вратата не се затвори зад гърба ми. — Този тип никак не ми харесва.
— Ейб? — попита тя. — Мислех, че ти е приятел.
— Едва ли. Той е нещо като мафиот, нали?
— Предполагам — рече тя, сякаш не беше кой знае какво. — Но ти си тук благодарение на него.
— Да, зная, че е дошъл да ни вземе.
Виктория поклати глава.
— Не, имам предвид тук. Доколкото разбрах, докато си била в колата, постоянно си повтаряла Беликов, Беликов. Ейб решил, че ни познаваш. Затова те доведе в нашата къща.
Това беше смайващо. Сънувах Дмитрий, затова нищо чудно да съм произнесла фамилията му. Но нямах представа как се бях озовала тук. Реших, че са ме довели, защото Олена има медицински познания.
Тогава Виктория добави най-изумителното от всички неща досега.
— Когато разбра, че ние не те познаваме, смяташе да те отведе някъде другаде, но баба каза да останеш. Предполагам, че е сънувала, че идваш при нас.
— Какво? — Лудата, луда Ева, която ме мразеше? — Ева е сънувала мен?
Виктория кимна.
— Тя има тази дарба. Сигурна ли си, че не познаваш Ейб? Той е твърде голяма клечка, за да дойде тук без причина.
Олена приближи забързано към нас, преди да успея да отговоря. Улови ръката ми.
— Търсихме те. Къде се забави толкова? — Въпросът бе към Виктория.
— Ейб беше…
Олена поклати глава.
— Няма значение. Хайде, елате. Всички чакат.
— За какво? — Попитах, като се оставих да ме поведе през къщата към задния двор.
— Трябваше да ти кажа — заобяснява Виктория, докато вървеше забързано до нас. — Това е моментът, когато всички са насядали и си спомнят Дмитрий, като разказват истории за него.
— Никой не го е виждал отдавна. Не знаем какво се е случило с него напоследък — поясни Олена. — Ти трябва да ни разкажеш.
Трепнах. Аз? Стреснах се, особено когато излязохме навън и видях всички онези лица край огъня. Не познавах никого от тях. Как можех да им говоря за Дмитрий? Как можех да разкрия това, което бе най-съкровената част от душата и сърцето ми? Всичко се размаза пред очите ми и си помислих, че ще припадна. В първия миг, изглежда, никой не ме забеляза. Говореше Каролина с бебето на ръце. От време на време млъкваше, а останалите избухваха в смях. Виктория седна на едно одеяло, постлано върху земята, и ме придърпа до себе си. След малко и Сидни се настани до нас.
— Какво казва тя? — попитах шепнешком.
Виктория се заслуша няколко минути в сестра си, сетне се наведе към мен.
— Говори за времето, когато Дмитрий е бил много малък, как често молел нея и приятелките й да му разрешат да си поиграе с тях. Бил около шестгодишен, а те на осем и не искали да се мотае край тях. — Виктория спря, за да чуе останалата част от историята. — Накрая Каролина му казала, че може да играе с тях, ако се съгласи да се ожени за куклите й. И така Каролина казала на приятелките си да го облекат, подредили куклите в редица и церемонията започнала. Дмитрий се оженил поне десет пъти.
Не можах да сдържа смеха си, докато се опитвах да си представя как суровия, секси Дмитрий, когото познавах, се оставя на сестра си да го облече. Сигурно се е отнесъл към тази сватбена церемония с куклите също толкова сериозно и стоически, както приемаше и задълженията си на пазител.
След това говориха други хора и аз се опитвах да следя превода. Всички истории бяха за добротата на Дмитрий, за силния му характер. Дори и да не се е биел с неживите, Дмитрий винаги е помагал на нуждаещите се и по-слабите, винаги е постъпвал правилно, дори в ситуации, които са излагали живота му на риск. Това не бе изненада за мен. Дмитрий винаги постъпваше правилно.