— Ти ли направи това? — Кристиан беше леко впечатлен.
Ейвъри сви рамене.
— Казах ви, беше ми скучно. Хайде да вървим, докато суматохата не е стихнала.
Кристиан и Лиса се спогледаха.
— Ами — заговори бавно Лиса, — предполагам, че след като вече ни провериха…
— Побързайте! — подкани ги Ейвъри. Вълнението й бе заразно и чувствайки се дръзка, Лиса тръгна след нея, а Кристиан ги последва. Сред тълпата ученици никой не забеляза как прекосиха кампуса и се запътиха към сградата за гости.
Саймън се бе облегнал на вратата и Лиса се вцепени. Бяха ги хванали.
— Всичко наред ли е? — попита го Ейвъри.
Саймън, определено образец на силния и мълчалив тип, кимна и единственият му отговор беше, че се изправи. Пъхна ръце в джобовете на палтото си и се отдалечи. Лиса беше смаяна.
— Той просто… ще ни остави ей-така? И той ли участва? — Саймън не беше в кампуса като учител, но все пак… това не означаваше, че трябва да позволява на учениците да бягат от час заради фалшива пожарна тревога.
Ейвъри се усмихна дяволито, докато го гледаше как се отдалечава.
— Ние сме заедно от известно време и той си има да върши други неща, а не да ни дундурка.
Тя ги поведе вътре, но вместо да отидат в стаята й, те се запътиха в друга част на сградата, към място, което добре познавах: стаята на Ейдриън.
Ейвъри затропа по вратата.
— Хей, Ивашков! Отвори!
Лиса притисна ръка към устата си, за да сподави кикота си.
— Дотук с тайното промъкване. Всички ще ни чуят.
— Аз искам той да ни чуе — възрази Ейвъри.
Продължи да блъска по вратата и да крещи, докато накрая Ейдриън се появи на прага. Косата му стърчеше на всички посоки и имаше тъмни кръгове под очите. Миналата нощ беше пил два пъти повече от Лиса.
— Какво…? — примигна той. — Вие не трябваше ли да сте в час? О, Боже! Не съм спал чак толкова много, нали?
— Пусни ни да влезем — заяви Ейвъри и се промуши покрай него. — Тук имаме бегълци от пожар.
Тръшна се върху дивана и се настани удобно, докато Ейдриън продължаваше да се взира слисано в нея. Лиса и Кристиан последваха примера й.
— Ейвъри задейства пожарната аларма — осветли го Лиса.
— Добра работа — похвали я Ейдриън и се срути в дълбокото кресло. — Но защо сте дошли тук! Това ли е единственото място, което не е обхванато от унищожителни пламъци?
Ейвъри запърха кокетно с мигли към него.
— Не си ли щастлив да ни видиш?
Той я изгледа замислено за миг.
— Винаги съм щастлив да те видя.
Обикновено Лиса се отнасяше малко пуритански към подобни закачки, но сега размяната на реплики й се стори забавна. Всичко беше толкова диво, толкова глупаво… един вид отдих от тревогите й напоследък.
— Няма да им отнеме много време, за да разберат, че е било фалшива тревога. Навярно вече всички са обратно по класните стаи.
— Може би — съгласи се Ейвъри, като качи краката си на масичката за кафе. — Но нещо ми подсказва, че още една аларма ще се включи веднага щом затворят вратите на училището.
— Как, по дяволите, го правиш? — изуми се Кристиан.
— Тайна.
Ейдриън разтърка очите си. Явно цялата работа го забавляваше, въпреки че го бяха събудили.
— Не можеш през целия ден да включваш пожарната аларма, госпожице Лазар — отбеляза.
— Всъщност имам силното усещане, че след като проверят всичко при втората, ще се включи трета.
Лиса се засмя високо, макар че причината за смеха й бе по-скоро реакцията на момчетата, отколкото заявлението на Ейвъри. Кристиан, в пристъп на антисоциален бунт, бе подпалвал някои особи, които не му се нравеха. Ейдриън пък прекарваше по-голяма част от дните си в пиене и пушене. И за двамата беше много трудно да ги смае светско момиче като Ейвъри. Тя от своя страна изглеждаше много доволна от постижението си.
— Ако разпитите са свършили, няма ли да предложиш нещо освежително на гостите си? — попита тя.
Ейдриън се надигна и се прозя.
— Добре, добре, нахално момиче. Ще направя кафе.
— С нещо за вкус? — Тя наклони глава към шкафа с алкохолните напитки.
— Сигурно се шегуваш! — слиса се Кристиан. — Останал ли ти е въобще черен дроб?
Ейвъри приближи до шкафа и извади някаква бутилка. Размаха я към Лиса.