Задната врата се отвори и влезе един мъж — навярно Марк.
Беше висок, с яко и силно телосложение, а посивялата му коса подсказваше, че е по-възрастен от Оксана. Изми ръцете си на мивката в кухнята и се присъедини към нас. Едва не ахнах, като видях лицето му и открих нещо много по-странно от разликата във възрастта. Той беше дампир. За миг се зачудих дали не е някой друг, а не съпругът й Марк. Но това беше името, с което Оксана го представи и истината ме шашна: морой и дампир женена двойка. Разбира се, двете раси се смесваха постоянно. Но брак? Това беше много скандално в света на мороите.
Опитах се да прикрия изненадата си и да се държа възможно най-любезно. Оксана и Марк изглеждаха много заинтересовани от моята персона, макар че говореше най-вече тя. Марк просто наблюдаваше с любопитна физиономия. Косата ми беше пусната, така че татуировките ми не се виждаха и не можеше да се разбере, че нямам клетвения знак или съм „необещана“. Може би той просто се чудеше какво прави едно американско момиче в тази затънтена част на света. А може би си мислеше, че съм поредното попълнение към общността на кървавите курви.
След третата си чаша вода започнах да се чувствам много по-добре. Приблизително по това време Оксана заяви, че трябва да хапнем. Стомахът ми посрещна с радост идеята. Тя и Марк приготвиха храната заедно, като отказаха всякаква помощ.
Беше нещо изумително да ги наблюдавам как работят заедно. Никога не бях виждала по-ефикасен екип. Никога не си пречеха и нямаха нужда да си казват какво трябва да се направи. Просто го знаеха. Въпреки теснотията кухнята беше модерно обзаведена и не след дълго Оксана сложи в микровълновата печка купа с нещо като картофена яхния. Марк беше с гръб към нея и търсеше нещо в хладилника, но когато тя завъртя копчето за включване, той каза:
— Не, няма нужда да е толкова дълго.
Аз примигнах изненадано, като местех поглед от единия към другия. Той дори не бе видял колко време бе нагласила тя. Тогава разбрах.
— Вие имате връзка! — възкликнах.
И двамата ме погледнаха смаяно.
— Да. Ева ли ти каза? — попита Оксана.
Стрелнах с поглед старицата, която отново бе добила онова дразнещо, самодоволно изражение.
— Не. Тази сутрин Ева не беше особено общителна.
— Повечето тук го знаят — каза Оксана и се върна към работата си.
— Тогава… тогава ти владееш духа.
Това отново я накара да спре. Двамата с Марк си размениха учудени погледи.
— Това — рече тя — не е нещо, което всички знаят.
— Повечето смятат, че не владееш нито един елемент, нали?
— Откъде знаеш?
Защото точно такива бяхме двете с Лиса. Сред мороите винаги са се разказвали легенди за връзките, но как са се създавали също винаги си е оставало мистерия. Обикновено се смяташе, че просто „така се случва“. Също като Оксана, и за Лиса се смяташе, че е от мороите, които не специализират в нито един от елементите. Сега вече знаехме, че връзките се осъществяват само при онези морой, които владеят духа, и то с дампири, чийто живот са спасили.
Нещо в гласа на Оксана ми подсказа, че не е особено изненадана, че зная. Обаче не успях да си обясня как го е разбрала и бях толкова изумена от откритието си, че не можах да промълвя нищо. Единствените двама, за които знаехме, че са били свързани по този начин, бяха легендарните Владимир и Анна. А тези истории, предавани през вековете, бяха толкова непълни и забулени в тайни, че бе трудно да се различи истината от измислицата. Единствените други доказателства за съществуването на духа бяха госпожа Карп — наша бивша учителка, която полудя, и Ейдриън. Досега той беше най-голямото ни откритие — морой, който владееше духа и малко или много беше психически стабилен. Е, зависи как гледаш на нещата.
Когато седнахме на масата, повече не се повдигна въпросът за духа. Оксана водеше разговора, придържаше се към леки и незначителни теми и постоянно превключваше на двата езика — руски и английски. Докато се хранех, изучавах нея и Марк, търсейки признаци за нестабилност. Не забелязах такива. Изглеждаха като приятна и съвсем обикновена двойка. Ако не знаех, нямаше да имам причина да заподозра нещо. Оксана не изглеждаше потисната, нито психически разстроена. Марк явно не бе поел от нея онзи отвратителен мрак, който понякога проникваше в мен.
Стомахът ми прие храната и най-после главоболието ми взе да отминава. Но по някое време ме обзе някакво странно усещане. Беше объркващо, сякаш нещо трептеше в главата ми, заля ме гореща вълна, последвана от студена. Усещането изчезна така бързо, както се бе появило. Надявах се да е последният лош ефект от онази дяволска водка, която бях погълнала.