— Не зная — промълвих замислено. — Мисля, че вие имате повече опит от мен.
— Къде е твоят партньор по връзка?
— В Щатите. — Не исках да се впускам в по-подробни обяснения, но някак си изпитах нужда да му кажа цялата истина. — Аз… аз я напуснах.
Той се намръщи.
— Напуснала си я, защото си решила да дойдеш тук? Или си я напуснала, защото си я изоставила?
Изоставила. Думата ми подейства като плесница и аз внезапно си припомних последния ден, в който я видях, когато я оставих разплакана.
— Трябваше да свърша нещо — смънках уклончиво.
— Да, зная. Оксана ми каза.
— Какво ти е казала?
Сега той се поколеба.
— Тя не биваше да го прави… Опита се да не го прави.
— Да прави какво? — възкликнах, изведнъж почувствала се притеснено, без да зная причината.
— Тя, ами… Проникнала е в съзнанието ти. По време на обяда.
Замислих се и внезапно си спомних странното гъделичкане в главата ми, горещата вълна, която ме бе обляла.
— Какво точно означава това?
— Този, който владее духа, може да разбере много неща за някого по аурата му. Но Оксана може да навлезе по-навътре, да достигне и прочете много повече информация. Понякога тази нейна възможност е свързана с внушението… но резултатите са много, много силни. И това не е редно. Не бива да се прави с някого, с когото не си свързан.
Нужно ми бе малко време, за да го осъзная. Нито Лиса, нито Ейдриън можеха да четат мислите на другите. Ейдриън можеше да се промъква в чуждите сънища, това бе най-близо до проникването в нечие съзнание. Лиса не можеше да го прави, дори с мен. Аз можех да я усещам, но не и тя мен.
— Оксана е усетила… о, не зная как да го обясня. Някакво безпокойство в теб. Тръгнала си на нещо като мисия. Душата ти е белязана с отмъщение. — Марк се протегна внезапно, повдигна косата ми и се втренчи във врата ми. — Както си мислех. Ти си необещана.
Отдръпнах главата си.
— Защо това е толкова важно? Целият този град е пълен с дампири, които не са пазители. — Продължавах да смятам Марк за добър човек, но не обичах да ме поучават. Това винаги ме е дразнело.
— Да, но те скоро ще станат такива. Ти… и останалите като теб… сте нещо като отцепници. Вие сте обсебени от желанието да залавяте стригои, като това се превръща в лична битка с тях заради желанието да отмъстите за всички злини, които са ни причинили. Това може да доведе само до по-големи беди. Постоянно съм свидетел на подобни катастрофи.
— Постоянно? — смаях се аз.
— Как мислиш, защо броят на пазителите намалява? Някои се отказват, за да имат семейства и дом. Или поемат по своя път, като теб, продължават да се сражават със стригоите, но не отговарят за действията си пред никого — освен ако не ги наемат за бодигардове или ловци на стригои.
— Наемни дампири… — Внезапно започнах да разбирам как Ейб, който не беше от кралски произход, се бе сдобил с бодигардовете си. Предполагам, че с пари можеш да си купиш всичко. — Никога досега не бях чувала за подобно нещо.
— Разбира се, че не си. Да не би да смяташ, че мороите и другите пазители биха искали да се знае? Да не би да искаш да те подмамят с подобно предложение?
— Не виждам какво лошо има в лова на стригои. Когато се отнася за стригоите, ние винаги се защитаваме, а не нападаме. Може би ако повече дампири ги преследват и избиват, те няма да са толкова голям проблем.
— Навярно, но има различни начини да се прави, като някои са по-добри от останалите. А когато се впусне в преследване някой като теб, чието сърце е пълно с тъга и жажда за мъст? Това не е най-добрият начин. Ще те направи по-небрежна и уязвима. А мракът, който съпътства тези, които са целунати от сянката, още повече усложнява нещата.
Скръстих ръце пред гърдите си и се загледах с каменна физиономия пред себе си.
— Да, сигурно е така, но нищо не мога да направя.
Той се извърна към мен. Изражението му ме изненада за пореден път.
— Защо просто не позволиш на своя партньор по връзка да излекува мрака в душата ти?
Глава 11
За няколко дълги секунди останах втренчена в Марк. Най-накрая попитах глупаво:
— Да… излекува ли каза?
Марк се вгледа в мен с не по-малка изненада.
— Да, разбира се. Тя може да лекува други неща, нали? Защо не и това?
— Защото… — Намръщих се. — В това няма смисъл. Мракът… всичките лоши странични ефекти… те идват от Лиса. Ако тя може да ги лекува, защо първо не излекува себе си?