— Защото, когато е в нея, този мрак е вкоренен твърде надълбоко. Прекалено е свързан със същността й. Тя не може да го лекува като другите неща. Но след като чрез връзката ви проникне в теб, той е като всяка друга болест.
Сърцето ми затуптя бързо в гърдите. Това, което той предлагаше, беше твърде лесно. Не, това бе абсурдно. Нямаше начин, след всичко, което бяхме преживели двете, Лиса да може да лекува гнева и депресията също както някоя настинка или счупен крак. Виктор Дашков, въпреки зловещия си план, знаеше удивително много за духа и ни го бе обяснил. Другите четири елемента по природа са материални, но духът идваше от ума и душата. Използването на толкова много духовна енергия — способността да правиш толкова силни неща — не би могло да се размине без опустошителни странични ефекти. Двете с Лиса се борехме с тези ефекти още от самото начало — първо в Лиса, а след това и в мен. Те не си отиваха просто така.
— Ако това беше възможно — казах тихо, — тогава всички щяха да го правят. Госпожа Карп нямаше да полудее. Анна нямаше да се самоубие. Това, което казваш, звучи твърде лесно. — Марк не знаеше за кого говорех, но явно нямаше значение за това, което искаше да ми обясни.
— Права си. Никак не е лесно. Трябва да се балансира много внимателно, да се изгради кръг от вяра и сила между двама души. На двамата с Оксана ни отне много дълго време, за да се научим… много трудни години…
Лицето му помръкна и аз само можех да си представя какви са били тези години. Краткият ми опит с Лиса ми бе достатъчен. А те е трябвало да живеят с това много по-дълго, отколкото ние. Сигурно на моменти е било непоносимо. Бавно, почти с благоговение, се осмелих да повярвам на думите му.
— Но сега сте добре, нали?
— Хмм. — Устните му се изкривиха в лека усмивка. — Едва ли бих казал, че сме идеално добре. Тя не може да ми помогне изцяло, но все пак се справяме. Удължава промеждутъците между лечението колкото е възможно, тъй като то й струва много. Изтощава я и ограничава общите й сили.
— Какво имаш предвид?
Той сви рамене.
— Оксана все още може да прави други неща… лечение, внушение… но не в тази степен, както ако не ме лекуваше.
Надеждата ми угасна.
— О, тогава… не бих могла. Не бих могла да го причиня на Лиса.
— В сравнение с това, което тя ти причинява? Роуз, имам чувството, че тя би сметнала това за справедливо.
Замислих се за последната ни среща. Как я оставих там въпреки молбите й. За мъката, която й причиняваше отсъствието ми. Припомних си отказа й да излекува Дмитрий, когато мислех, че все още има надежда за него. И двете се проявихме като лоши приятелки.
Поклатих глава.
— Не зная — изрекох тихо. — Не зная дали би го сметнала за справедливо.
Марк ме изгледа продължително и спокойно, но не настоя повече. Вдигна глава към слънцето, сякаш можеше да определи по него колко е часът. И вероятно можеше. Имаше особеното излъчване на някой, който умее да оцелява при всякакви условия.
— Другите сигурно се чудят какво е станало с нас. Преди да се върнем при тях… — Бръкна в джоба си и извади малка, сребърна халка. — Лечението отнема време. Това, което ме тревожи в момента, е отчаяната ти обсебеност. Мракът в теб само ще я влоши. Вземи това.
Подаде ми пръстена. Аз се поколебах, сетне протегнах ръка.
— Какво е това?
— Оксана го е пропила с духа. Това е лечебна магия.
Отново изтръпнах. Всеизвестно е, че мороите омагьосват предмети с елементите. Сребърните колове са омагьосани с четирите елемента и тъкмо това ги прави смъртоносни за стригоите. Виктор бе омагьосал колието със земна магия, използвайки първичните, природни инстинкти и така бе отприщил сексуалните ни желания. Дори татуировката на Сидни беше нещо като магия. Предполагам, че по същия начин можеха и с духа да се омагьосват разни предмети, но просто никога не ми бе хрумвало. Навярно защото силите на Лиса бяха все още непознати и нови.
— Как действа това? Искам да кажа как лекува?
— Помага на настроенията ти. Не може напълно да те отърве от тях, но може да ги облекчи, да ти помогне да мислиш по-ясно. Може и да те предпази от беда. Оксана ги прави за мен, за да ми помага между леченията. — Аз понечих да го сложа на пръста си, но той поклати глава. — Запази го за момента, когато почувстваш, че губиш контрол. Магията не трае вечно. Като всяка магия и тя избледнява с времето и губи силата си.