Пол подаде глава през задната врата.
— Баба иска да си тръгваме — осведоми ме той. — Иска да знае какво те задържа толкова дълго и защо караш една възрастта жена да те чака и да страда от болки в гърба.
Спомних си колко бързо вървеше Ева на идване, докато аз едва се влачех под целия онзи товар. Тогава гърбът й ми се стори съвсем наред, но отново си напомних, че Пол е само пратеник и му спестих язвителния си коментар.
— Добре. Идвам веднага. — Поклатих глава, когато момчето се скри. — Май е доста трудно да докажеш, че си достоен. — Тръгнах към вратата, сетне се спрях и се извърнах към Марк. Хрумна ми нещо. — Ти ми каза, че не е хубаво да действам на своя глава… но ти също не си пазител.
Той отново се усмихна, една от онези тъжни, криви усмивки.
— Някога бях. Тогава Оксана спаси живота ми. Това ни свърза и накрая се влюбихме. След това не можех да понеса да бъда разделен от нея, а като пазител можеха да ме изпратят навсякъде. Трябваше да си тръгна.
— Трудно ли ти бе да ги напуснеш?
— Много. А разликата във възрастта ни правеше нещата още по-скандални. — Отново ме побиха ледени тръпки. Марк и Оксана все едно бяха въплъщение на двата проблема в живота ми. Те се бореха срещу ефектите на връзката между целунатия от сянката и спасителя му, както ние двете с Лиса. А също е трябвало да се изправят срещу неодобрението и осъждането на връзката им, както аз и Дмитрий. — Но понякога трябва да послушаме сърцето си — продължи Марк. — И въпреки че си тръгнах, не съм безразсъден ловец на стригои. Аз съм само един възрастен мъж, който живее с жената, която обича, и се грижи за градината си. Това е разликата помежду ни, не я забравяй.
Когато се върнах в дома на Беликови, мислите ми бясно препускаха. Без тухлите обратният път беше много по-лек. Това ми даде шанс да се замисля над думите на Марк. Имах чувството, че само за един час разговор бях получила информация за цял живот.
Олена сновеше из къщата, заета с обичайната домакинска работа като готвене и чистене. Въпреки че лично аз никога не бих искала да прекарвам дните си с подобни задължения, трябваше да призная, че имаше нещо успокояващо в това около теб винаги да се навърта някой, готов да ти приготви нещо топло за ядене и да се тревожи за ежедневните неща. Знаех, че това е чисто егоистично желание, както знаех, че моята майка върши много по-важни неща в живота си. Не би трябвало да я съдя. При все това вниманието на Олена ме изпълваше с топлина и благодарност. Тази жена, която почти не ме познаваше, се грижеше за мен като за родна дъщеря.
— Гладна ли си? — попита ме тя машинално. Мисля, че един от най-големите страхове в живота й беше, че някой може да остане гладен в дома й. Постоянната липса на апетит у Сидни бе източник на неспирно притеснение за Олена.
Аз прикрих усмивката си.
— Не, ядохме с Марк и Оксана.
— А, у тях ли сте били? Те са добри хора.
— Къде са всички? — поинтересувах се аз. Къщата беше необичайно тиха.
— Соня и Каролина са на работа. Виктория е навън с приятели, но ще се зарадва, че си се върнала.
— Ами Сидни?
— Тя замина преди малко. Каза, че се връща в Санкт Петербург.
— Какво? — възкликнах. — Заминала е? Просто така? — Сидни беше рязка по природа, но това бе твърде безцеремонно дори и за нея.
— Алхимиците… ами, те постоянно са в движение. — Олена ми подаде един лист. — Остави това за теб.
Взех бележката и веднага я отворих. Почеркът на Сидни беше хубав и четлив. Някак си това не ме изненада.
Роуз,
Съжалявам, че се налага да замина набързо, но когато алхимиците ми наредят да скоча… ами, скачам. Уговорих се да ме закарат до онзи фермерски град, където бяхме отседнали, за да взема Червения ураган, а след това заминавам за Санкт Петербург. Очевидно, след като вече си в Бай, те не смятат, че присъствието ми е наложително.
Иска ми се да можех да ти кажа повече за Ейб и какво иска той от теб. Дори и да ми бе разрешено, нямам кой знае какво да ти кажа. В някои отношения той и за мен е същата загадка, както и за теб. Както казах, голяма част от бизнеса му е нелегална — и сред хората, и сред мороите. Той се замесва директно само когато нещо е свързано с този бизнес или ако става дума за много, много специален случай. Мисля, че ти си един от тези случаи и въпреки че не ти мисли злото, може да планира да те използва за свои цели. Възможно е да иска да се свърже с теб като с бодигард, като се има предвид страхотната ти репутация на безстрашен убиец на стригои. Може да иска да те използва, за да се добере до други. Може всичко да е част от плана на някой друг, който е още по-мистериозен и от него. А може просто да прави услуга на някого. Змеят може да бъде опасен или добър, всичко зависи от целите, които иска да постигне.