— Да, но аз искам да я чуя как ми отговаря, както става с теб в сънищата.
Думите й го накараха да се усмихне.
— Тя винаги има подходящия отговор, повярвай ми.
Лиса се изправи.
— Направи го сега.
— Какво да направя сега?
— Посети я в съня й. Винаги си се опитвал да ми го обясниш, но никога не съм го виждала. Позволи ми да наблюдавам.
Той се втренчи смаяно в нея, за миг загубил дар слово.
— Това е един вид воайорство.
— Ейдриън! Искам да се науча на това, а вече опитахме какво ли не! Понякога усещам магията около теб. Просто го направи, става ли?
Той понечи да възрази отново, но се спря и се вгледа за миг изпитателно в лицето й. Думите й бяха остри и настоятелни, много нетипично за нея.
— Добре, ще опитам.
Цялата идея Ейдриън да се опита да влезе в главата ми, докато го наблюдавах през главата на Лиса, определено си беше доста откачена. Не знаех какво да очаквам от него. Винаги съм се чудела дали беше задължително да е заспал, или поне очите му да са затворени. Очевидно не. Вместо това той се втренчи в пространството, а очите му добиха някак си… изпразнено изражение, докато съзнанието му напусна обкръжаващия го свят. През очите на Лиса виждах как някаква магическа енергия се излъчва от него и от аурата му, а тя се опитваше да анализира всеки неин елемент. Тогава, изведнъж и без всякакво предупреждение, магията изчезна. Той примигна и поклати глава.
— Съжалявам, но не мога да го направя.
— Защо?
— Вероятно защото в момента е будна. Научи ли нещо, докато ме наблюдаваше?
— Малко. Навярно щеше да бъде много по-полезно, ако наистина бе осъществил връзка — отвърна Лиса с вкиснат тон.
— Тя може да е навсякъде по света, кой знае в каква часова зона — думите му бяха заглушени от прозявка. — Може би трябва да опитваме по различно време. Всъщност винаги съм достигал до нея… приблизително по това време на деня. А понякога много рано в началото му.
— Тогава може би е някъде наблизо — рече Лиса замислено.
— Или е по дневното разписание на хората в някоя друга част на света.
Ентусиазмът й помръкна.
— Да, и това е възможно.
— Как така вие двамата никога нямате вид на сериозно работещи?
Кристиан влезе в помещението и погледна развеселено към Лиса, която седеше на пода, докато Ейдриън се бе излегнал на дивана. Зад Кристиан стоеше някой, който не се надявах, че някога ще видя толкова скоро. Ейдриън, който надушваше жените от километри, тутакси забеляза новодошлата.
— Къде намери това малко сладкишче? — попита той.
Кристиан го стрелна предупредително.
— Това е Джил. — Джил Мастрано се остави да я избутат напред, светлозелените й очи бяха невероятно разширени, когато се огледа наоколо. — Джил, това са Лиса и Ейдриън.
Джил беше последната, която очаквах да видя тук. Срещнах я за кратко преди повече от месец. Беше в девети клас, което означаваше, че през есента щеше да е в кампуса за учениците от горните класове. Притежаваше типичното суперслабо телосложение, характерно за мороите, но комбинирано с ръст, който бе изключително висок дори за вампирските стандарти. Това я караше да прилича на истинска върлина. Косата й падаше на светлокестеняви къдрици до средата на гърба и щеше да бъде много красива, когато се научи да я носи в стилна прическа. В момента представляваше разрошена грива и като цяло — макар да беше много сладко — момичето изглеждаше някак си тромаво и непохватно.
— Здрасти — смънка тя, докато местеше поглед от лице на лице. Явно според нея това бяха златните знаменитости сред мороите — истински звезди. Заради славата ни тя едва не припадна, когато за пръв път се запозна с мен и Дмитрий. От изражението й в момента съдех, че и сега е близо до това състояние.
— Джил иска да се научи как да използва силата си за добро, а не за зло — оповести Кристиан и смигна многозначително. По този сдържан начин казваше, че Джил иска да се научи как да се сражава с помощта на магията. Тя бе изразила този интерес пред мен, а аз я посъветвах да се свърже с Кристиан. Радвах се, че е намерила смелост да последва съвета ми. Кристиан също беше знаменитост в кампуса, макар и с позорен произход.
— Още една доброволка? — попита Лиса и поклати глава. — Мислиш ли, че ще я задържиш за по-дълго?