Выбрать главу

Джил хвърли смаян поглед към Кристиан.

— Какво означава това?

— След нападението мнозина пожелаха да се научат да се сражават с помощта на магията — обясни Кристиан. — Така че се обърнаха към мен и работихме заедно… веднъж или два пъти. Когато нещата станаха по-трудни и разбраха, че се изискват постоянни и усилени тренировки, един по един всички се отказаха.

— Още повече че ти беше доста строг и взискателен учител — изтъкна Лиса.

— А сега си започнал да набираш доброволци сред децата — додаде сериозно Ейдриън.

— Хей! — възмути се Джил. — Аз съм на четиринадесет. — Тутакси се изчерви, задето си бе позволила да му говори така дръзко.

Ейдриън го намери за доста забавно, както толкова много други неща.

— Извинявай, грешката е моя — рече той. — Какъв е твоят елемент?

— Вода.

— Огън и вода, а? — Ейдриън бръкна в джоба си, извади една банкнота от сто долара и я приглади. — Скъпа, ще сключим с теб една сделка. Ако направиш така, че върху главата на Кристиан да се изсипе кофа с вода, ще ти дам това.

— И аз ще добавя десетачка — засмя се Лиса.

Джил изглеждаше сащисана. Но предположих, че е заради обръщението на Ейдриън, който я бе нарекъл „скъпа“. Толкова дълго бях приемала Ейдриън за даденост, че бях забравила колко е готин. Кристиан побутна Джил към вратата.

— Не им обръщай внимание. Те просто ревнуват, защото тези, които владеят духа, не могат да се бият като нас. — Коленичи до Лиса, която продължаваше да се излежава на пода и бързо я целуна. — Упражнявахме се в салона на горния етаж, но сега трябва да я изпратя до общежитието й. Ще се видим утре.

— Не е нужно — възпротиви се Джил. — Мога и сама да се прибера. Не искам да причинявам главоболия.

Ейдриън се изправи.

— И не причиняваш. Ако някой трябва да се изяви като рицар на бял кон с блестящи доспехи, то това съм аз. Аз ще те изпратя и ще оставя тези две влюбени гълъбчета да си гукат в любовното си гнезденце. — Поклони се дълбоко на Джил. — Ще тръгваме ли?

— Ейдриън — поде Лиса и в гласа й отекна остра нотка.

— О, я стига. — Той завъртя очи. — И без това трябваше да си вървя. Вие, приятелчета, за нищо не ставате, след като дойде вечерният час. И, честно, имайте ми малко повече доверие. Дори и аз спазвам известни граници.

Той хвърли многозначителен поглед към Лиса, с който искаше да я увери, че никога не би свалял Джил. Погледът на Лиса остана за няколко секунди прикован в неговия и осъзна, че е прав. Понякога Ейдриън беше истински негодник и никога не бе крил интереса си към мен, но да изпрати Джил до общежитието й не беше част от някакъв коварен, прелъстителски замисъл. Той наистина просто проявяваше любезност.

— Добре — кимна Лиса. — Ще се видим по-късно. Приятно ми беше да се запозная с теб, Джил.

— Не мен също — изчерви се момичето, като се осмели да се усмихне на Кристиан. — Още веднъж, много благодаря.

— И да не забравиш да дойдеш на следващата тренировка — напомни й той.

Ейдриън и Джил се запътиха към вратата, тъкмо когато Ейвъри прекрачваше прага й.

— Хей, Ейдриън. — Ейвъри огледа набързо Джил от главата до петите. — Кое е това малко сладкишче?

— Ама, вие ще престанете ли да ме наричате така? — възкликна Джил.

Ейдриън размаха укорително пръст към Ейвъри.

— Шшт. По-късно ще се разправям с теб, Лазар.

— Надявам се на това — пропя гърлено Ейвъри. — Ще оставя вратата отключена.

Джил и Ейдриън излязоха, а Ейвъри седна до Лиса. Изглеждаше прекалено оживена и можеше да се помисли, че е пияна, но Лиса не подуши никакъв алкохол. Тя доста бързо бе открила, че една част от Ейвъри винаги е жива и безгрижна, независимо дали бе трезва, или се дължеше на алкохолно опиянение.

— Нима наистина покани Ейдриън да дойде в стаята ти по-късно тази вечер? — попита Лиса. Говореше шеговито, но тайно се чудеше дали между тях няма нещо. И, да, аз също се питах.

Ейвъри сви рамене.

— Не зная. Може би. Понякога двамата се виждаме, докато вие вече сте по леглата. Ти не ревнуваш, нали?

— Не — засмя се Лиса. — Просто съм любопитна. Ейдриън е добро момче.

— О? — повдигна вежди Кристиан. — Дай определение на „добър“.

Ейвъри вдигна ръка и започна да брои на пръсти.

— Той е ужасно красив, забавен, богат, роднина на кралицата…