Виктория не ми остави много време за размисъл. По-късно същата вечер, когато семейството седеше в дневната след прекалено обилното празнично угощение, тя се обърна мило към майка си:
— Може ли да отида в Марина? Тя организира купон преди връщането ни в училище.
Леле. Явно Ейб и алхимиците не са единствените, които имат тайни. Изгледах последователно Виктория и Олена, любопитна как ще се развият нещата. Олена и Ева плетяха, но Ева не вдигна глава. Виктория говореше на английски. Олена се замисли.
— Утре ще трябва да станеш рано, за да отидеш на училище.
— Зная. Но ще се наспя в автобуса. Всички ще бъдат тази вечер на купона.
— Това, че всички ще бъдат, не е убедителен аргумент — промърмори Олена.
— Утре и те ще бъдат изморени — изтъкна с усмивка дъщеря й.
— Ще пропуснеш последната си вечер с Роуз.
— Ще се видим, след като се върна.
— Чудесно. Това означава, че ще си легнеш още по-късно.
— Няма да е толкова късно. Ще се върна към два.
— В никакъв случай. Ще си бъдеш тук в полунощ — отсече Олена и отново се зае с плетката си. Но все пак това си беше чисто разрешение.
Виктория погледна към часовника. Беше почти осем и половина. По лицето й разбрах, че никак не е щастлива от наложения вечерен час, но очевидно бе решила, че това е най-доброто, на което можеше да се надява. Когато двете излязохме, Каролина ни изгледа, но не каза нищо. Соня и Пол гледаха нещо по телевизията и почти не ни забелязаха. Трябваше да разбера какво става.
— Добре — заговорих, след като се качихме горе. — Какво става? Мислех, че няма да ходиш у Марина.
Виктория се ухили и ми даде знак да я последвам в стаята й. Наскоро разбрах, че това е била стаята на Дмитрий и всеки път, когато бях там, едва устоявах на желанието да заровя лице в завивките на леглото, макар да знаех, че чаршафите са прани безброй пъти, откакто той за последен път е спал в тях. Все си представях, че още са запазили уханието и топлината на Дмитрий и отново ще се почувствам, както когато за последен път лежахме един до друг в хижата.
— Няма да ходя. — Виктория тършуваше в гардероба си. Измъкна оттам къса, червена рокля без ръкави с тънки дантелени презрамки. Материята беше разтегателна — от типа, който показваше всичко. Изумих се, когато разбрах, че смята да я облече. Изглеждаше толкова долнопробна.
— Това шега ли е?
Не беше. Виктория свали ризата и джинсите си и нахлузи роклята. Оказа се, че наистина подчертава всичко и прилепва плътно. Виктория нямаше толкова едър бюст като моя, но с подобна рокля това нямаше значение.
— Добре — рекох аз. Най-после разбрах. — Как се казва?
— Ролан. О, Роуз. Той е невероятен. И това е последната вечер, когато мога да го видя, преди да се върна в училище.
Не знаех дали да се радвам заради нея, или да се натъжа заради Николай. Явно този Ролан бе причината да не обръща внимание на Николай. Беше влюбена в друг. Все пак, тази рокля…
— Изглежда, много го харесваш — отбелязах сухо.
Очите й се разшириха.
— Искаш ли да се запознаеш с него?
— Ъ, ами, не искам да ви се натрапвам…
— Няма. Просто ще кажеш „здрасти“, става ли?
Наистина се чувствах като натрапница, но в същото време… бях донякъде любопитна да видя момчето, което можеше да я накара да излезе от дома си в подобна дреха и да си сложи доста силен грим: дебел пласт сенки и яркочервено червило на устните. Така че се съгласих да се запозная с Ролан и двете се измъкнахме възможно най-безшумно от къщата. Въпреки че бе облякла палто върху роклята, Виктория не искаше майка й да я види.
Запътихме се към центъра на града и след няколко пресечки се озовахме зад нещо, което приличаше на обикновен склад в изоставена част на града. Наоколо беше тихо, но висок дампир, с доста свирепа физиономия и скръстени пред гърдите ръце стоеше пред входа на вратата, водеща в сградата. Двете с Виктория спряхме и тя ми каза, че трябва да почакаме. Минута по-късно се появиха група мъже — морои на различна възраст, които бъбреха безгрижно и се смееха. Дампирът ги огледа и ги пусна вътре. През отворената врата нахлу музика, но отново стана тихо, след като се затвори.
— Значи това е тайният дампирски свят на Бай — промърморих аз. Но тя не ме чу, защото лицето й внезапно засия.
— Ето го!
Сочеше към двама младежи. И двамата бяха морои. Е, кой да се сети? Тайният любим на Виктория не беше дампир. Предполагам, че това не е кой знае колко шокиращо, макар че начинът, по който се бе облякла тази вечер, все още ме притесняваше. Тя го прегърна пламенно и ни представи един на друг. Приятелят му се казваше Сергей и ни се усмихна любезно, преди да побърза да влезе вътре, където очевидно го очакваше неговото момиче.