Трябваше да призная, че Виктория имаше вкус: Ролан беше готин. Косата му бе тъмнокестенява, мека и вълниста. Зелените му очи ми напомниха — болезнено — за тези на Ейдриън. А когато се усмихна на Виктория, беше направо зашеметяващ. Изражението на лицето й беше точно същото като на Николай, когато беше близо до нея.
Ролан улови ръцете на Виктория, поднесе ги към устните си и ги целуна. Тези зелени, зелени очи се впиха в нейните и той промърмори нещо в ухото й. Тя се изчерви и отвърна на руски. Не ми беше нужен превод, за да разбера, че е било нещо секси и игриво. Все още усмихнат, той се извърна към мен и въпреки че тя ни запозна, сякаш ме забеляза за пръв път — и беше заинтригуван.
— Ти си нова, нали? — попита.
Виктория обви ръце около него и отпусна глава на гърдите му.
— Роуз е на гости. Тя е приятелка на семейството ми.
— А — кимна той. — Сега си спомням, че чух за теб. Нямах представа, че един безстрашен убиец на стригои може да е толкова красив.
— Това е част от работата ми — отвърнах сухо.
— Ще се върнеш ли в училище с Виктория?
— Не. Ще остана тук още малко. — Все още нямах представа дали „още малко“ означава час или цяла година.
— Хмм — рече той замислено. Погледна към Виктория, целуна косата й и прокара пръсти надолу по шията й. Следващите му думи бяха предназначени за нея: — Радвам се, че дойде, преди да тръгнеш. Не зная как ще издържа, докато си толкова далеч.
Тя засия.
— Нямаше начин да тръгна, без да те видя поне още веднъж… — Гласът й пресекна от обзелите я емоции, а той се наведе. Ръката му все още бе на шията й и за един ужасен миг си помислих, че ще започнат да се натискат пред мен.
За щастие появата на едно момиче дампир ги прекъсна. Виктория се отдръпна от Ролан и прегърна момичето. Очевидно двете не се бяха виждали от доста време, защото заговориха бързо на руски, зарязвайки Ролан и мен. Освободен за миг от Виктория, той се наведе към мен.
— След като Виктория се върне в училище, ще останеш сама тук. Може би ще приемеш да ти покажа града?
— Благодаря, но вече видях всичко.
Той продължи да се усмихва чаровно.
— Разбира се. Е, тогава можем просто да се видим и… да поговорим?
Не можех да повярвам. Само преди тридесет секунди този тип не отлепяше ръце от Виктория, а сега се опитваше да си уреди среща с мен веднага щом тя напусне града. Бях отвратена и едва се сдържах да не направя нещо глупаво.
— Съжалявам, но не мисля, че ще остана тук толкова дълго.
Останах с впечатлението, че не се случваше често жените да му отказват. Намръщи се и понечи да възрази, но Виктория се върна и отново се сгуши на гърдите му. Той ме гледаше изпитателно още няколко секунди, сетне насочи вниманието си към нея, пуснал в ход целия си чар и комплект от усмивки. Тя поглъщаше жадно всичко и макар че се опитаха да ме включат в разговора, беше ясно, че са изцяло погълнати един от друг. Ролан може и да се интересуваше от мен, но засега тя беше много по-лесната мишена — при това нямаше да е на разположение още много дълго. Отново усетих как ми се повдига. Всички, които влизаха вътре, бяха мъже морои и момичета дампири. А всички момичетата бяха облечени като Виктория. Значи това бе свърталище на кървави курви. Внезапно тайният дампирски свят на Бай вече не ми се струваше толкова привлекателен.
Мразех го. Исках единствено да се махна оттук. Не. Исках да се махна оттук заедно с Виктория, дори ако трябва да я тегля насила. Нямаше съмнение, че Ролан беше гадняр и исках тя да стои по-далеч от него. Много скоро стана ясно, че нямаха намерение цяла вечер да висят отвън. Искаха да влязат вътре и само един Бог знаеше какво щяха да правят там.
— Виктория — заговорих аз, опитвайки се да звуча разумно, — сигурна ли си, че не искаш да се приберем у вас и да прекараме малко време заедно. Искам да кажа, че утре няма да те видя.
Тя се поколеба, сетне поклати глава.
— Няма да видя и Ролан. Но ти обещавам, че ще дойда при теб веднага щом се прибера. Можем да си бъбрим цяла нощ. Мама няма да се сърди.