Не знаех какво друго да измисля, за да я измъкна оттук. След като му отказах, Ролан започна да проявява нетърпение. Искаше да влезе вътре. Питах се какво има там… Дансинг? Спални? Вероятно трябва да отида с тях и сама да видя, въпреки че не бях подходящо облечена — или по-скоро бях прекалено много облечена, съдейки по оскъдните дрешки на останалите момичета. При все това не можех да го направя. През целия си живот са ме поучавали за кървавите курви и защо начинът им на живот е грях. Не знаех дали Виктория бе на път да стане такава — надявах се, че не, но нямаше начин да стъпя вътре. Беше въпрос на принцип.
Наблюдавах ги да влизат с натежало сърце, питайки се в какво бях оставила приятелката си да се забърка. След като я видях в онази супертясна рокля, увила се като върба около него, започнах да преосмислям всичко. Доколко наглед спокойният живот в Бай беше измама? Дали Виктория — момиче, което ме бе нарекло своя сестра — беше наистина личността, за която я смятах? Объркана, аз се обърнах, за да се върна в къщата…
… И почти връхлетях върху Ейб. Отново.
— Какво, по дяволите? — възкликнах. Тази вечер беше облечен в смокинг, а около врата му бе преметнат сребрист копринен шал. — Да не би да ме преследваш? — Глупав въпрос. Разбира се, че го правеше. Надявах се, че тази вечер с това официално облекло няма да се занимава с мен. Пазителите му бяха също толкова елегантни. Някак си мимоходом се запитах дали място като това не е свързано с нелегалния му бизнес. Дали не се занимаваше с трафик на кървави курви? Като някой сводник? Едва ли, имайки предвид, че тези момичета явно не се нуждаеха от особено убеждаване или принуда.
Ейб ме удостои с една от дразнещите си, самодоволни усмивки.
— Виждам, че приятелката ти я очаква интересна нощ. Не съм подозирал, че Виктория има толкова хубави крака. Но сега вече всички го знаят, благодарение на онази рокля.
Стисках юмруци и се наведох към него.
— Да не си посмял да говориш по този начин за нея, старче.
— Не казвам нищо, което да не е очевидно за всички. И явно много скоро ще бъде съвсем очевидно и за младия Ролан.
— Ти не знаеш нищо за тях! — В същото време сама не вярвах на думите си, след като ги видях да тръгват заедно. Ейб сякаш бе прочел мислите ми.
— Тези момичета винаги казват, че това няма да им се случи. Но то винаги се случва. Ще се случи и с теб, ако останеш.
— О, ето какво било! — възкликнах подигравателно. — Знаех си, че ще последва заплаха. Онази част, в която ще ми наредиш да напусна страната или в противен случай ще последват лоши, много лоши неща.
Той посочи към вратата, през която влизаха морои и дампири.
— Дори не е нужно да си мърдам пръста, за да се случи нещо лошо. Ти сама го правиш, като оставаш тук. Прахосваш живота си в покупки за Олена Беликова. Много скоро съседските сбирки ще бъдат най-вълнуващото нещо в живота ти.
— Те са добри хора — изръмжах аз. — Не им се подигравай.
— О, но аз не го отричам. — Той оправи копринения си шал. — Те са добри хора. Но не са твоите хора. Това е фантазия. Ти се заблуждаваш. — Усмивката му бе изчезнала и лицето му бе добило сурово изражение. — Твоята мъка те е довела тук. Любимият ти е бил изтръгнат от теб, а ти сама си се изтръгнала от старите си приятели. Опитваш се да запълниш празнотата в душата си, като се убеждаваш, че това е твоето семейство, твоят дом. Но те не са. Това място не е домът ти.
— Бих могла да го превърна в свой дом. — Не бях сигурна в това, но вроденото ми твърдоглавие ме тласкаше да му противореча.
— Ти не си родена за Бай — заяви той и тъмните му очи блеснаха. — Ти си предопределена за по-добри неща. Трябва да се върнеш у дома, в твоето училище и при принцеса Драгомир.
— Откъде знаеш за нея? Кой си ти? Кога ще ми кажеш за кого работиш? Какво искаш от мен? — Имах чувството, че съм на ръба на истерията. Когато спомена името на Лиса, нещо в мен се прекърши.
— Аз съм само един страничен наблюдател, който ти казва, че си губиш времето тук. Този живот не е за теб, Роуз. Твоят живот е в Щатите. Казват, че те очаква блестящо бъдеще на пазител. Осъзнаваш ли каква чест е да ти бъде поверена защитата на последната представителка на рода Драгомир? Можеш да прекараш целия си живот сред елита, сред влиятелни кръгове. Репутацията, която вече си извоювала, ще издигне положението ти в обществото, ще ти спечели всеобщото уважение. Очаква те блестяща кариера и все още не е късно да се върнеш към нея. Все още.
— Кой си ти, че да говориш как трябва да живея живота си? Чувала съм, че ръцете ти са окървавени, змей. Ти не си най-добрият модел за подражание. И всъщност в какво си замесен?