— Мои си работи. И тъкмо заради живота, който водя аз, би трябвало да ме послушаш, като ти казвам да изоставиш пътя, по който си поела, и да се върнеш у дома.
Думите му бяха настойчиви и властни и направо не можех да повярвам, че има нахалството да ми говори по този начин.
— Онзи живот вече не е мой — отвърнах студено.
Той се изсмя рязко и посочи наоколо.
— Какво, а това тук е, така ли? Искаш да останеш и да се превърнеш в кървава курва като приятелката си?
— Не я наричай така! — изкрещях. — Не ми пука дали имаш бодигардове или не. Ще ти причиня болка, старче, ако още веднъж кажеш нещо подобно за Виктория!
Той дори не трепна.
— Признавам, че бях доста груб. Тя не е кървава курва. Не още. Но е на една крачка от това да стане такава. Както казах, накрая винаги става така. Дори и да не те използва някой като Ролан Кисляк — а, повярвай ми, той ще я използва, също както и сестра й, накрая пак ще се окажеш с бебе на ръце, а си твърде млада за това.
— Нейната… почакай. — Замръзнах. — Да не би да казваш, че Соня е бременна от този тип? Защо Виктория ще се забърква с него, ако е сторил това на сестра й?
— Защото тя не знае. Соня не говори за това, а за господин Кисляк всичко е игра — да вкара двете сестри в леглото си. Много лошо за него, че Каролина е по-умна от тях, иначе щеше да е преспал с всички. Кой знае? — Усмихна ми се сардонично. — Може би те смята за част от семейството и вече е хвърлил око и на теб.
— Как ли пък не! Никога няма да се забъркам с някой като него. Никога повече няма да имам нещо общо с някого. Не и след Дмитрий.
Мрачното изражение на Ейб омекна за миг и в очите му блесна развеселено пламъче.
— О, Роуз. Ти си млада. Още почти не си живяла. Всички си мислят, че първата любов е и последната.
Този тип наистина ме вбесяваше, но успях да се овладея достатъчно, за да не го ударя. Поне така си мислех. Отстъпих крачка назад към сградата.
— Няма да играя игричките ти. И можеш да кажеш на тези, за които работиш, че няма да играя и по техните. И че няма да се върна в Щатите. — Май в крайна сметка, независимо дали ще продължа да търся Дмитрий, или ще живея със семейството му, щях да остана в Русия. — Май ще трябва да ме опаковаш като багаж и да ме изпратиш там.
Не че исках да давам на Ейб разни идеи. Подозирах, че ако иска, би могъл да го направи. По дяволите. Кой стоеше зад всичко това? Кой искаше да ме открие толкова отчаяно, че бе изпратил този тип по дирите ми? Но най-странното беше, че имаше някой, който толкова много го бе грижа за мен, та се опитваше да ме убеди само с добро. Ако Ейб искаше да ме отвлече, вече щеше да го е направил. Можел е да го стори още първата нощ, когато ме е довел в Бай, като просто ме закара до най-близкото летище. Трябваше да разбера какво се крие зад всичко това, но първо се налагаше да се отърва от Ейб. Отстъпих още малко.
— Сега си тръгвам и ти няма да ме спреш. И не се опитвай повече да ме шпионираш. Всичко приключва още сега.
Той ме гледа изучаващо няколко секунди. Тъмните му очи се присвиха замислено. Сякаш виждах как се въртят колелцата в мозъка му.
— Но за тях няма да приключи — изрече накрая толкова тихо, че едва го чух.
— За кого?
Той посочи към вратата.
— Виктория и Ролан.
— Какво намекваш?
— Знаеш какво намеквам. Тя си мисли, че е влюбена в него. Той знае, че тя утре се връща в училище. Тази нощ е единственият му шанс да я прелъсти и той няма да го пропилее. Там има много спални. Вероятно в този момент вече са в някоя от тях.
Опитах се да се овладея.
— Тогава ще отида да кажа на майка й.
— Ще бъде твърде късно. Тя никога няма да ги намери навреме. Утре Виктория ще бъде на път за училището си, а той повече няма да се интересува от нея. Какво би могла да направи майка й при свършен факт? Да я затвори вкъщи?
Гневът ми се усили, най-вече, защото беше прав.
— Добре. Тогава ще вляза и лично ще я измъкна оттам.
— Това никога няма да стане. Тя иска да го направи. Няма да си тръгне с теб. Дори и тази вечер да те послуша, отново ще го потърси.
Изгледах го.
— Достатъчно. Очевидно искаш да кажеш нещо, така че просто го направи.
Той се усмихна, явно доволен от проницателността ми — или откровеността ми.