— Ако искаш да я спасиш, трябва да действаш не чрез нея, а чрез Ролан.
Изсумтях презрително.
— Няма да стане. Единственият начин да я остави на мира е да предложа себе си на нейно място. — Е, все пак не бяхме чак толкова близки приятелки.
— Не и ако аз говоря с него.
— И какво ще направиш? Ще му изнесеш лекция по морал и той ще те послуша?
— О, ще ме послуша и още как. Но повярвай ми, няма да го убеждавам — е, не и по този начин, както ти смяташ. Ако му кажа да я остави на мира, той ще го направи. Завинаги.
Отстъпих още една крачка назад и се блъснах в стената. Ейб наистина изглеждаше по-страшен и от дявола. Змей. Изобщо не се усъмних в думите му. Можеше да накара Ролан да остави Виктория на мира. Навярно дори нямаше да използва бодигардовете си. Ейб внушаваше достатъчно ужас — особено ако е придружен с точен боксов удар, за да постигне желаното.
— И защо би направил това заради мен? — попитах го.
— Като знак на добра воля. Обещай ми да напуснеш Бай и аз ще се оправя с него. — Очите му блеснаха. И двамата усещахме мрежата, която се затяга около мен.
— Това ли е тактиката ти? Предлагаш ми размяна? Заминаването ми едва ли си струва сплашването на някакъв негодник морой.
Мрежата се стегна още малко.
— Не си ли струва, Роуз?
Отчаяно се опитвах да реша какво да правя. Част от мен смяташе, че Виктория е свободна сама да решава какво да прави с живота си, да обича, когото пожелае… но бях убедена, че Ролан не я обича. За него тя бе само едно завоевание и това се потвърждаваше от опита му да ме свали, както и от бременността на Соня. Какво щеше да стане с Виктория? Дали щеше да бъде като останалите жени тук? Тя ли щеше да роди следващото бебе в семейство Беликови? Дори и да нямаше намерение да става пазител, не биваше да поема в тази посока. Каролина не бе станала пазител и сега работеше и живееше почтено заедно с децата си — макар и не особено вълнуващо, но запазвайки достойнството си. Не можех да позволя Виктория да тръгне по един път, който завинаги щеше да съсипе живота й. Не можех да позволя това да се случи със сестрата на Дмитрий.
Дмитрий…
Познавах го. Познавах закрилническия му характер. Той никога не би позволил да се случи нещо лошо на тези, които обича. Потръпвах само при мисълта за онова свърталище на кървави курви, но трябваше да вляза вътре и да я измъкна, защото точно това щеше да направи брат й. Но не бях сигурна, че ще я намеря навреме. Ала бях уверена, че Ейб може и наистина ще отстрани завинаги Ролан от живота й.
— Ще напусна Бай — промълвих накрая, без дори да разбирам последиците от изреченото.
Глава 15
Ейб погледна към един от пазителите си и кимна кратко. Мъжът тутакси изчезна.
— Готово — заяви Ейб.
— Просто така? — изумих се.
Устните му трепнаха в едва забележима усмивка.
— Ролан знае кой съм. Знае кой работи за мен. След като Павел предаде моите… хм, желания, това ще бъде краят.
Потреперих, защото знаех, че Ейб казва истината. Като се има предвид дръзкото ми и предизвикателно поведение към Ейб през цялото време, наистина беше истинско чудо как още не съм се озовала циментирана на няколко метра под земята или на дъното на Оксана.
— Тогава защо не ме махна насила оттук?
— Не обичам да карам никого да прави нещо, което не желае. Дори и Ролан. Предпочитам хората да осъзнаят колко е разумно това, за което ги моля, без да се използва сила.
— И под „разумно да осъзнаят“ имаш предвид „изнудване“ — заключих, замислена за това, с което току-що се бях съгласила.
— Ние се споразумяхме — сви рамене той. — Това е всичко. Не забравяй своята част от сделката. Обеща да заминеш оттук, а не ми приличаш на някой, който ще се откаже от думата си.
— Няма да го направя.
— Роуз!
Виктория изникна внезапно на прага. Леле, това се казва скорост. Павел я теглеше спокойно за ръката. Косата й бе разрошена, а едната презрамка на роклята й се бе смъкнала от рамото. Лицето й изразяваше смесица от недоверие и гняв.
— Какво си направила? Този тип дойде и каза на Ролан да се маха оттук и никога повече да не се доближава до мен! И тогава… Ролан се съгласи. Просто си тръгна.
Стори ми се донякъде забавно как Виктория веднага обвини мен за случилото се. Наистина аз бях отговорна, но Ейб стоеше до мен. Не беше тайна кои са служителите му. Независимо от това се опитах да защитя постъпката си.