Преметнах чантата си през рамо.
— Чудесно. Тогава си тръгвам. — И изведнъж ми светна къде трябва да отида. — Предай на останалите… е, кажи им, че им благодаря за всичко. И че съжалявам.
— Постъпваш правилно — рече тя. — Мястото ти не е тук.
— Вече го чух — промърморих и поех по улицата.
Питах се дали Ева ще каже още нещо: да ми каже нещо обидно, да ме прокълне, да ми сервира още мистериозни „мъдри“ думи. Но тя остана безмълвна и аз не погледнах назад.
Вече нямах дом, нито тук, нито в Америка. Единственото, което ми остана, бе моята мисия, заради която дойдох. Казах на Ейб, че изпълнявам обещанията си. И щях да го направя. Ще напусна Бай, както го уверих. И ще убия Дмитрий, както бях обещала на себе си.
Знаех къде трябва да отида. Адресът бе запечатан в ума ми: улица „Казакова“ 83. Не знаех къде се намира, но когато стигнах до центъра на града, попитах един тип и той ме упъти. Адресът беше наблизо, само на около километър и половина, и закрачих уверено натам.
Когато наближих къщата, се зарадвах да видя, че вътре още свети. Въпреки раздразнението и яда, които ме изпълваха, не исках да будя никого. Освен това не исках да говоря с Николай и изпитах облекчение, когато Денис отвори вратата.
Когато ме видя, се изненада. Въпреки дръзките му думи пред църквата, не вярваше, че ще тръгна с него и необещаните му приятели. Тъй като само стоеше и ме гледаше като втрещен, аз заговорих.
— Промених решението си. Идвам с вас. — Поех дълбоко дъх, за да се подготвя за следващите си думи. Обещах на Ейб да напусна Бай, но не и да се върна в Щатите. — Заведете ме в Новосибирск.
Глава 16
Денис и двамата му необещани приятели Артур и Лев изпаднаха във възторг, че ще бъда част от групата им. Но ако очакваха от мен да споделя налудничавия им ентусиазъм за безразсъден лов на стригои, щяха да останат жестоко разочаровани. Всъщност не им отне много дълго, за да разберат, че моят подход към лова е доста по-различен от техния. Приятелят на Денис, Лев, имаше кола и ние се редувахме зад волана по пътя към Новосибирск. Пътят дотам беше около петнадесет часа и въпреки че спряхме в хотел, за да пренощуваме, пак трябваше да прекарам доста време затворена в тясното купе на колата в компанията на трима типа, които не спираха да дърдорят колко стригои ще убият.
Всъщност се опитваха да ме включат в разговора. Искаха да узнаят колко стригои съм убила. Да им разкажа всичко за битката в Академията. Да споделя методите си. Но всеки път, когато се заговореше на тази тема, не можех да мисля за нищо друго, освен за кръв и болка. Не беше нещо, с което исках да се хваля, но им отне шест часа от пътуването, за да разберат, че няма да получат много информация от мен.
В замяна ме засипаха с истории за собствените си приключения. За да съм честна, те бяха убили няколко стригои, но бяха изгубили мнозина от приятелите си, все тийнейджъри като тези момчета. Моят опит не беше особено различен; аз също бях изгубила приятели. Макар че нашите загуби се дължаха на численото превъзходство на врага. Докато жертвите в групата на Денис явно се дължаха повече на липсата им на план — те действаха, без да мислят. Нямаха ясна стратегия и какво ще правят, когато пристигнат в Новосибирск. Постоянно повтаряха, че стригоите обичали да ловят жертвите си в нощни клубове или из пусти алеи. Никой не обръщал особено внимание, когато изчезвали хора от подобни места. Затова плановете на Денис предвиждаха да обикаляме подобни свърталища с надеждата, че ще попаднем на стригои.
Моята тайна мисъл беше, когато пристигнем в Новосибирск, веднага да зарежа групата и да действам самостоятелно. Всъщност главната ми цел беше да стигна точно там. От всичко, което бях научила досега, изглеждаше логично, че най-големият сибирски град е и най-подходящото място, където трябва да търся. Но колкото повече мислех за това, толкова повече се убеждавах, че би било истинска лудост да се втурна сама в преследването на стригои, не по-малко глупаво от плановете на бандата на необещаните. Бих могла да ги използвам за прикритие. Освен това, след като все още не знаех къде е Дмитрий, трябваше да измисля начин да се сдобия с нужната информация. А за това се нуждаех от помощ.
Пристигнахме в Новосибирск в края на втория ден от пътуването. Макар да знаех, че е голям град, не си представях, че ще прилича на Москва или Санкт Петербург. И наистина, оказа се, че не е чак толкова голям, но пак беше доста внушителен с небостъргачите си, театрите, метрото и същата красива архитектура.