— Да. Има изход отпред и отзад.
— Идеално.
Излязохме от клуба през предната врата и аз разделих групата на две. Планът беше да нападнем стригоя от две страни и да го засечем в средата — при положение че той и жертвата му все още бяха отзад. Възможно беше да я е завел някъде другаде, но смятах, че е по-вероятно да я нападне и да изсмуче кръвта й направо там, особено ако улицата обикновено е пуста, както твърдеше Тамара.
И не сгреших. След като групата ни се раздели и завихме иззад ъгъла на клуба, видях стригоя и момичето, скрити зад една кофа за боклук. Той се бе навел над нея, а устата му бе на сантиметри от шията й. Изругах тихо. Този не си губеше времето. Надявайки се, че тя все още е жива, се впуснах по улицата, следвана от станалите. От другата страна към нас тичаха Денис и Лев. Щом чу приближаващите стъпки, стригоят реагира мигновено. Светкавичните му рефлекси се задействаха. Веднага пусна момичето и за част от секундата атакува. Избра Денис и Лев, вместо Тамара, Артур и мен. Доста добра стратегия, трябваше да призная. Те бяха само двама, а той — изключително бърз. Вероятно се надяваше да се справи без затруднения с тях, а след това да довърши и нас.
И почти успя. От мощния му удар Лев полетя във въздуха. За мое облекчение кофите за боклук го предпазиха да се удари в стената. И това не беше приятно, но ако бях на негово място, щях да предпочета да се блъсна в кофите за боклук, отколкото в тухлената стена. След това стригоят се нахвърли върху Денис, но той се оказа удивително бърз. Първоначално предполагах, че нито един от тези необещани не притежава истински бойни умения. Бях се заблуждавала.
Те бяха получили същото обучение като мен, липсваше им единствено дисциплина.
Денис избегна удара и от своя страна нанесе един, целейки се надолу, към краката на стригоя. Юмрукът му улучи, макар че не беше достатъчно силен, за да го събори. В ръцете на Денис проблесна сребро и той поряза бузата на стригоя, преди силния му удар отляво да запрати дампира към мен. Подобна рана не беше смъртоносна за един стригой, но среброто му причини болка и аз го чух как изръмжа и се озъби. От кучешките му зъби се стичаше слюнка.
Успях да избегна ловко Денис, така че да не ме събори. Тамара го сграбчи за ръката и го задържа, за да не падне. Тя също беше много бърза и почти мигновено след това се нахвърли върху стригоя. Той замахна, но не я улучи достатъчно силно, за да я отблъсне. В този миг двамата с Артур бяхме отгоре му и го притиснахме към стената. Ала той беше по-силен и скоро щеше да се освободи. В главата ми прозвуча глас — подозрително приличаше на Дмитрий — и ме предупреди, че това е шансът ми да го убия. Това щеше да бъде най-умното и безопасно действие. Стригоят се бе разкрил, а сребърният кол бе в ръката ми. Ако безумният ми план да го разпитам пропадне, аз щях да съм виновна за смъртта на останалите.
Артур и аз скочихме като един.
— Помогнете ни! — изкрещях.
Тамара връхлетя върху стригоя и го изрита в стомаха. Усетих го как започва да ни се изплъзва, но тогава към нас се присъедини и Денис. Четиримата го повалихме и притиснахме върху паважа. Но най-лошото не бе свършило. Не беше лесно да го задържим долу. Той се мяташе с невероятна сила, крайниците му се извиваха във въздуха. Легнах отгоре му, използвайки цялата си сила, за да го прикова, докато другите държаха краката му. На помощ ни се притекоха още две ръце. Вдигнах глава и видях Лев. Устата му кървеше, но лицето му имаше решително изражение.
Стригоят не спря да се движи, но знаех, че няма да може да се освободи скоро, не и след като петимата го държахме. Изместих се и притиснах кола си към врата му. Това го усмири за миг, но бързо поднови съпротивата си. Наведох се над лицето му.
— Познаваш ли Дмитрий Беликов? — попитах.
Той изкрещя нещо неразбираемо, което не прозвуча особено приятелски. Натиснах кола и върху гърлото му зейна дълбока рана. Той извика от болка, очите му святкаха злобно, докато продължаваше да проклина на руски.
— Преведете думите ми — заповядах, като ми беше все едно кой ще го направи.
Денис му каза нещо, вероятно въпроса ми, защото различих името на Дмитрий. Стригоят изръмжа нещо в отговор, а Денис поклати глава.
— Каза, че няма да си играе игрички с нас.
Вдигнах кола и срязах лицето му, задълбочавайки раната, която Денис му бе нанесъл преди малко. Стригоят отново изкрещя, а аз се помолих охраната на клуба да не чуе вика му. Усмихнах му се, като се надявах усмивката ми да съперничи по злоба на неговата.