— Хей, ела при нас!
Лиса я бе срещала веднъж, но не си спомняше името й. Изведнъж идеята да танцува й се стори страхотна. Дояде сандвича си и с чашата в ръка се остави да я издърпат върху масата. Това предизвика овации от събралите се наоколо. Лиса установи, че с тая толкова тъпа музика стъпките почти нямаха значение и бързо влезе в ритъм. Движенията й, както и тези на другите момичета, варираха от пресилено сексуални извивки до подигравателна имитация на диско. Беше много забавно и Лиса се питаше дали Ейвъри щеше да заяви, че това също ще я преследва след десет години.
След малко тя и останалите се опитаха да се движат в синхрон. Започнаха да люлеят ръце във въздуха и да правят някакви движения с краката. Тъкмо тези движения се оказаха фатални. Едно стъпване накриво — Лиса беше на високи токчета — и тя полетя от ръба на масата. Изтърва чашата си и едва не се пльосна на земята, но чифт ръце я уловиха навреме.
— Моят герой — промърмори тя. Сетне се вгледа по-внимателно в лицето на спасителя си. — Ейрън?
Бившото гадже на Лиса — и първото момче, с което бе спала — я гледаше с усмивка. Пусна я веднага щом се увери, че се е закрепила достатъчно здраво на краката си. Русокос, със сини очи, Ейрън беше красив по един сладникав начин. Не можех да не се запитам какво ли щеше да се случи, ако Мия го бе видяла. Някога тя, Лиса и Ейрън бяха част от любовен триъгълник, достоен за сапунен сериал.
— Какво правиш тук? Мислех, че си изчезнал — рече Лиса. Ейрън бе напуснал Академията преди няколко месеца.
— Заминавам да уча в Ню Хемпшир — отвърна той. — Тук сме на гости на роднини.
— Е, радвам се да те видя — усмихна му се Лиса. Нещата помежду им не бяха приключили добре, но в сегашното й състояние думите й бяха истина. Беше изпила достатъчно алкохол, за да се зарадва да види всеки на този купон.
— Аз също — не й остана длъжен той. — Изглеждаш невероятно.
Думите му й подействаха повече, отколкото би очаквала, вероятно защото всички наоколо намекваха, че изглежда пияна и безотговорна. И независимо че бяха скъсали, тя си припомни колко привлекателен го бе намирала някога. Честно казано, и сега още го намираше за привлекателен. Просто вече не го обичаше.
— Би трябвало да поддържаме връзка — заяви тя. — Да се държим в течение на нещата, които ни се случват. — За миг се запита дали трябваше да го каже, имайки предвид, че ходеше сериозно с Кристиан. Сетне пропъди тревогите си. Нямаше нищо лошо в това понякога да излиза с други момчета — особено след като на Кристиан явно не му пукаше особено, тъй като не бе дошъл на това пътуване.
— С удоволствие — съгласи се Ейрън. Имаше нещо в погледа му, което я смущаваше. — Дали бих могъл да получа една целувка за раздяла, след като те спасих и всичко останало?
Идеята бе нелепа — сетне, след кратко колебание, Лиса се засмя. Какво значение имаше? Единственият, когото обичаше, беше Кристиан, а целувката между приятели не се брои. Ейрън се наведе и обхвана лицето й в шепи. Устните им се срещнаха и не можеше да се отрече: целувката продължи малко повече, отколкото обикновена приятелска целувка. Когато свърши, Лиса се усмихваше като замаяна гимназистка — каквато всъщност и беше.
— Пак ще се видим — измърмори тя и се запъти към приятелите си.
Ейвъри я посрещна с възмутена физиономия, но не заради Ейдриън и целувката.
— Луда ли си? Едва не си счупи крака! Не можеш да правиш такива неща!
— Нали уж ти си тази, която е забавна — изтъкна Лиса. — Не беше кой знае какво.
— Забавна не е синоним на глупава — отвърна рязко Ейвъри със сериозно изражение. — Не можеш да вършиш подобни глупости. Мисля, че трябва да те заведем да си легнеш.
— Добре съм — настоя Лиса. Отмести упорито поглед от Ейвъри и го насочи към някакви момчета, които пиеха текила на екс. Явно провеждаха някакво състезание — и половината от тях изглеждаха сякаш всеки миг ще припаднат.
— Дай определение на „добре“ — подхвърли Ейдриън малко язвително, но той също изглеждаше загрижен.
— Добре съм — повтори Лиса и отново насочи поглед към приятелката си. — Изобщо не пострадах. — Очакваше да я смъмрят заради Ейрън и се учуди, задето не го направиха. Затова изненадата й беше още по-голяма, когато упрекът дойде от друго място.
— Ти целуна онова момче! — възкликна Джил и се наведе напред. Лицето й беше ужасено и бе забравила досегашната си сдържаност.
— Не беше нищо особено — отвърна Лиса, раздразнена, че тъкмо Джил си позволява да й прави забележка. — И определено не е твоя работа.