— Не виждам как едно мъртво момиче може да простреля някого, г-н Шърман.
Мики кимна.
— Успяхте ли да установите траекторията на въпросните огнестрелни рани, д-р Уошбърн?
— Да. Изстрелите са били произведени нагоре под ъгъл между четиридесет и седем и четиридесет и девет градуса.
— Значи, за да бъдем съвсем точни, докторе, Сара Кабът е простреляла първа лейтенант Боксър и лейтенантът е произвела изстрел нагоре от мястото, където е лежала на земята.
— По мое мнение, да. Така се е случило.
— Бихте ли нарекла това „прекомерна употреба на сила“, или „незаконно причинена смърт“, или „полицейски произвол“?
Съдията уважи възмутеното възражение на Бройлс. Мики благодари на Клеър и я освободи. Връщайки се при мен, върху лицето му играеше усмивка. Мускулите ми се отпуснаха и дори му отвърнах с усмивка. Но изслушването едва започваше.
Изтръпнах, когато съзрях погледа на Бройлс. Можеше да бъде описан само като предвкусващ. Нямаше търпение да повика своя втори свидетел да даде показания.
Глава 17
— Моля да ни съобщите името си — каза Бройлс на дребна брюнетка на тридесет и няколко години.
— Бети Д’Анджело.
Тъмните й очи зад големи очила с рогови рамки се стрелнаха първо към мен, преди отново да се върнат към Бройлс. Хвърлих поглед на Мики Шърман и свих рамене. Доколкото си спомнях, никога не бях виждала тази жена.
— Какво работите?
— Старша сестра съм в Обединена болница, Сан Франциско.
— Бяхте ли дежурна в интензивното отделение вечерта и през нощта на десети май?
— Да.
— Наложи ли се да вземете кръв от обвиняемата, Линдси Боксър?
— Да.
— И защо й беше взета кръв?
— Подготвяхме я за операция за изваждане на куршумите и прочие. Беше животозастрашаваща ситуация. Тя губеше много кръв.
— Да, известно ни е — прекъсна я Бройлс, отпъждайки коментарите й като домашна муха. — Разкажете ни за кръвния анализ.
— Вземането на кръв е нормална процедура. Налагаше се заради предстоящите кръвопреливания.
— Госпожице Д’Анджело, пред мен е медицинският доклад за лейтенант Боксър от онази нощ. Доста е обемист. — Бройлс тупна дебела купчина листа върху свидетелската банка и заби в тях показалец: — Това вашият подпис ли е?
— Да.
— Ще ви помоля да прочетете отбелязания ред.
Свидетелката отметна глава, сякаш подуши неприятна миризма. Персоналът на интензивното отделение често се чувстваше част от полицейския екип и се опитваше да ни защити. Не знаех за какво става дума, но тази сестра определено искаше да избегне въпросите на Бройлс.
— Ще ми кажете ли какво означава това?
— Това ли? Имате предвид „СЕА“?
— Това отговаря на „съдържание на етилов алкохол“, нали?
— Да. Точно така.
— А какво означава .067?
— Ъъ… Означава, че нивото на съдържание на алкохол в кръвта е шейсет и седем милиграма на децилитър.
Бройлс се усмихна и снижи глас до мъркане:
— В този конкретен случай се отнася до съдържанието на алкохол в кръвта на лейтенант Боксър, нали?
— Да, така е.
— Госпожице Д’Анджело, .067 означава пиян, нали?
— Всъщност го наричаме „под въздействие“, но…
— Да или не?
— Да.
— Нямам други въпроси — произнесе Бройлс.
Сякаш ме удариха по главата с чук. Боже мой, ония проклети маргарити в „Сузис“!
Почувствах, че кръвта се изцежда от лицето ми и едва не припаднах.
Мики се обърна към мен и в очите му се четеше въпросът: „Защо не ми каза?“.
Гледах го със зяпнала уста, гадеше ми се от угризение.
Струваше ми се, че няма да понеса неверието в погледа му, когато Мики, въоръжен единствено със своята съобразителност, скочи на крака и се приближи към свидетелката.
Глава 18
В съдебна зала „В“ в Централния градски съд имаше всичко на всичко дванадесет реда с места и липсваше ложа за съдебни заседатели. Едва ли можеше да се намери по-задушевна съдебна зала от тази. Мисля, че всички бяха спрели да дишат, докато Мики се приближаваше към свидетелското място.
Поздрави г-ца Д’Анджело, очевидно облекчена, че се е отървала от горещите въпроси, с които я засипа Мейсън Бройлс.
— Имам само няколко въпроса — заяви той. — Нормална практика ли е да се използват тампони с етилов алкохол за почистване на раните? Възможно ли е този алкохол да е бил объркан с алкохол в кръвта?