Пое си въздух и скочи.
— Знаете ли за първата госпожа О’Моли? — попита. — Знаете ли, че Сандра О’Моли се самоуби? Обеси се в собствения си гараж.
Глава 120
Усетих плъпването на познатите тръпки в корените на косата, което винаги предвещаваше разкритие.
— Да — казах, — прочетох, че Сандра О’Моли е извършила самоубийство. Какво знаете за него?
— Беше тъй неочаквано — отвърна Ребека. — Никой не знаеше… нямахме представа, че е била толкова отчаяна.
— Защо според вас е посегнала на живота си?
Ребека побутваше с вилица салатата „Цезар“. Накрая остави прибора, без да хапне.
— Така и не разбрах. Бен не говореше за това, но ако трябва да предположа, бих казала, че я е малтретирал.
— Как я е малтретирал?
— Унижавал я е. Отнасял се е с нея като с кръгла нула. Когато го чувах как разговаря с нея, се свивах. — Показа го нагледно, като скри глава в раменете си.
— А тя оплаквала ли се е?
— Не. Сандра никога не би го сторила. Тя беше толкова отстъпчива, толкова кротка. Дума не обели, когато той започна любовна връзка.
Колелцата в главата ми се превъртяха, но все още не зацепваха. Ребека сви неодобрително устни.
— Той се виждаше с оная жена от години, продължи и след женитбата му с Лорелай, сигурна съм. Тя се обаждаше в кабинета до последния му ден.
— Ребека — промълвих търпеливо, въпреки че едва се сдържах, — Ребека, как се казваше другата жена?
Ребека се облегна назад, докато някакви мъже ни отминат на път към тоалетната. Когато вратата на тоалетната се затвори, тя се наведе напред и прошепна:
— Емили Харис.
Името ми беше познато. Припомних си устните с яркото червило и розовия тоалет.
— Не работи ли в недвижими имоти „Пасифик“?
— Точно тя е.
Глава 121
Емили Харис седеше зад бюрото си, когато влязох в дългия тесен кабинет с бюра покрай стената. Хубавите й устни се разтеглиха в дежурна усмивка, която стана дори още по-широка, щом ме разпозна.
— О, здравейте — приветства ме тя. — Не се ли срещнахме с вас и съпруга ви преди две седмици в къщата на „Оушън Колони Роуд“? Имате чудесно куче.
— Точно така — отвърнах. — Аз съм лейтенант Боксър. Работя в полицията на Сан Франциско — след което й показах значката си.
Лицето на жената моментално се стегна.
— Вече разговарях с полицията.
— Чудесно. Значи няма да имате нищо против да го направите пак.
Издърпах стола до бюрото й и се настаних в него.
— Разбрах, че вие и д-р О’Моли сте били много близки приятели.
— Не се срамувам от това, което намеквате. Този човек нямаше щастлив брак, а и аз не бях заплаха за брака му и, по дяволите, нямам нищо общо с убийството.
Докато я наблюдавах, г-ца Харис изравни всички бележници, химикалки и листове по бюрото си. Разтребваше. Поставяше всяко нещо на точното му място. Какво ли се въртеше в ума на тази чистофайница точно в този момент? Какво знаеше за семейство О’Моли?
— И вие сте брокерката, обявила къщата му за продан?
— Това още не е причина да убиеш някого, за бога. Луда ли сте? Аз съм един от най-успешните брокери в този район.
— Успокойте се, г-це Харис. Не съм намеквала, че сте убили някого. Опитвам се да опозная жертвите, тъй като работя по друг неразкрит случай.
— Добре. Още ми е прекалено прясно, разбирате ли?
— Естествено, разбирам. Всъщност успяхте ли да продадете къщата?
— Не още, но имам работна оферта.
— Добре. А бихте ли ме развели из къщата, г-це Харис? Имам няколко въпроса, на които се надявам да ми отговорите. Възможно е да помогнете за разкриването на убийството на Бен О’Моли.
Глава 122
По масичката в коридора бяха пръснати рекламни листовки на „Пасифик Хоумс“ и цветята бяха сменени след импровизираното ни идване с Джо в тази красива къща на „Оушън Колони Роуд“.
— Бихте ли се качили с мен на горния етаж? — попитах агентката на недвижими имоти.
Г-ца Харис сви рамене, хвърли връзката ключове до лилиите и тръгна по стъпалата пред мен.
Когато стигнахме до вратата на голямата спалня, тя се отдръпна назад.
— Не искам да влизам в тази стая — каза и хвърли бегъл поглед към зелената спалня с чисто нов зелен килим.