„Страхът не е твой враг, а твое предимство. Да се бориш със страха си, вместо с врага, означава да се оставиш открит за атака“. Кай си пое дълбоко дъх и се поклони с дължимото към господаря уважение.
— Имаме нужда от мечове. Дойдох при теб за помощ — каза той, изричайки думите съвършено спокойно и безизразно.
Господарят на тенгу се усмихна. Кай нямаше представа дали беше на думите му, или на това, че тъй добре си спомняше уроците, които му бе преподавал. Бившият му сенсей посочи с ръка към проблясващото острие.
— Не, Кай, дошъл си, за да завършиш обучението си — каза той.
Кай присви очи, щом забеляза откритото предизвикателство в златистия поглед на учителя си. Онзи, който бе контролирал живота му от първия миг, който си спомняше, никога не би му простил за личното предателство и за това, че бе изоставил народа му.
— Аз не съм един от вас — заяви Кай. Този път се оказа много по-трудно да изрече думите с равен глас, но решимостта му стана още по-голяма. Погледна отново към меча, а ръката му се сви в юмрук. Соджобо пристъпи в светлината и хвърли замислен поглед към дългия тунел, който водеше обратно в главната пещера.
— Не си и един от тях — отбеляза Соджобо и погледна към Оиши. Погледът му се върна върху Кай и следващите му думи прозвучаха остро като острието на меча му. — Рискуваш живота си да дойдеш тук заради хора, които никога няма да те приемат?
Кай срещна гибелния му поглед, усети презрението в гласа на господаря на тенгу и заяви напълно убедено:
— Те са добри хора. Каузата им е справедлива.
— Така казваш ти — Соджобо се обърна и отново погледна към Оиши. — Тогава да го изпитаме. Ти му каза да не докосва меча си. Ако го направи… — вторият баща на Кай се обърна към него и със суров глас добави: — … той и всичките му хора ще умрат.
Кай го изгледа с убийствен поглед. Това можеше и да не са неговите хора, но тук бе негова територия — демонска територия — и сега никаква самурайска арогантност не би могла да спре самурайската кръв на Оиши да изтече, както кръвта на всеки друг човек, ако той изгубеше битката със страха си.
Нямаше какво повече да направи за Оиши в момента, той самият трябваше да премине през своето изпитание и да приключи с него колкото може по-бързо.
В главната пещера Оиши направи една колеблива крачка напред, а след нея и втора, пристъпвайки бавно по пътеката между двете редици молещи се монаси. Зачуди се дали те наистина не си даваха сметка за неговото присъствие, както изглеждаше. Огледа се наляво-надясно, а погледът му бе заслепен от омагьосващия блясък на мечовете им. Насили се да се концентрира само върху статуята на Фудо право пред него и отправи мълчалива молитва към Непоколебимия пазител, от когото черпеха сила тези ямабуши, да укрепи волята му.
Щом се доближи до статуята обаче, въздухът се изпълни с някакви странни вибрации, с едва доловим звук, сякаш пещерата около него беше започнала да жужи от някаква собствена енергия. Колкото по-дълго се взираше в лицето на Фудо, толкова повече му се струваше, че то се слива в единна гримаса на ярост и гняв — Фудо, жестокият гневен бог, чийто огън изгаряше всички пречки, който не можеше да бъде отклонен от пътя си…
Кай се размърда неловко, поглеждайки към външната пещера, когато Оиши се скри от полезрението му.
— Струваше ли си? — попита го Соджобо, с което го принуди наново да извърне глава, за да срещне безмилостния поглед на втория си баща. — Това, което откри във външния свят? Любовта на жена, която никога не можеш да имаш?
Кай примигна, изненадан от неочакваната посока на атаката, но погледът му не се отклони и продължи все така настойчиво да се взира в непроницаемите златисти очи. Той си спомни очите на Мика и каза просто:
— Да.
Устните под студения нечовешки поглед на господаря на тенгу се разтегнаха в усмивка. Той изсумтя презрително.
— Нека да ти кажа нещо за любовта. Любовта за една нощ, които те е довела на този свят. Били са английски моряк и селска девойка, продадена в бордей — Соджобо замълча и внимателно се вгледа в Кай, за да прецени реакцията му. — Не след дълго любящата ти майка те изостави да умреш в тази гора… теб, нейното чудовищно дете мелез.