Видя Ясуно да залита, когато едно острие посече крака му, видя как Башо се опитва да защити приятеля си със собственото си огромно тяло, само за да бъде нападнат от друга група тенгу, чиито свистящи мечове го посякоха на място.
Щом видя двамата да падат, Оиши се хвърли в боя с настървението на демон, каквото не си беше представял, че е възможно. Запробива си път през останалите тенгу и техните мечове. Тялото му инстинктивно прилагаше всеки подъл трик, който някога бе виждал или за който му бяха разказвали, включително и движения, които Кай беше използвал срещу него на Острова на холандците, и то без да изпитва никакви угризения.
Колкото повече се доближаваше до целта си, колкото по-близко бе до своите хора, толкова по-свирепо започнаха да го отблъскват демоните. Той вдигна ръка, за да предпази главата си, и един посичащ удар я сряза дълбоко. Оиши се извъртя настрана, едва успявайки да избегне по-лоша рана, но болката прониза тялото му, кръвта напои дрехите му и цялата му ръка изтръпна. Още мечове се врязаха в плътта му, остриетата им дялкаха кожата му, но не го убиваха, сякаш демоните искаха да го унищожат заради човешкото му нахалство, като го насекат на парчета. Всичко това беше истинско. Богове! Това не беше сън, беше наистина.
Древния се усмихна триумфиращо на Кай.
— Значи го съзнаваш — заяви той. — Бягството ти беше безсмислено.
— Какво? — Кай се взря неразбиращо в предишния си господар.
— Човешкият живот, за който копнееше, е само една мечта. Съществуването ти в техния свят никога не е имало особен смисъл.
— Не — отвърна Кай и изведнъж разбра истината, която току-що беше осъзнал: това, което винаги беше смятал за саможертвена клетва в името на безсмъртната любов, не беше нищо повече от унищожително признание, че в опита си да си създаде място в света на хората, единственото, което беше получил, бе само един живот, изпълнен със страдания.
Всички неща, за които вярваше, че представляват неизменна част от всяко човешко същество, бяха само една илюзия. Беше страдал, защото не можеше да се освободи от нея и накрая нямаше да му остане нищо друго, освен смъртта, също толкова безсмислена, колкото винаги е бил и животът му. Точно както Соджобо го беше предсказал.
За един дълъг миг Кай остана напълно неподвижен, загледан в разнебитеното си и покрито с белези тяло, опитвайки се да убеди сам себе си в правотата на собствените си доводи, а не в изкривената логика на господаря на тенгу.
И тогава погледът му се плъзна от празните връзки на хакамата му към проблясващия демонски меч, който все още го приканваше да се приближи до края на пропастта. Ако срещнеш боец, извади меча си. Недей да рецитираш поезия на този, който не е поет.
Вдигна глава и срещна очаквателния поглед на предишния си господар.
— Без повече приказки — каза Кай. — Ще ми дадеш ли това, за което те помолих? — добави той и погледна към меча, който проблясваше като искрица надежда в тъмнината.
Соджобо сви рамене. Ако беше засегнат от грубото прекъсване на спора им от страна на Кай, то по никакъв начин не го показа.
— Вземи меча, Кай — каза той, но в очите му се мярна нещо, което Кай успя да разпознае на мига, дори след толкова много години, когато добави: — Ако успееш да го стигнеш преди мен.
Оиши едва успя да избегне съсичащите удари на два демонски меча, когато забеляза Чикара. Синът му отстъпваше панически пред един от тенгу, катаната му бе изчезнала, а демонският меч проблясваше, обагрен в червено, опитвайки се да го достигне, жаден за още кръв.
Оиши си проби път през групата свръхестествени противници, които не спираха да му нанасят удари, без да обръща внимание на собствените си рани, и се втурна към сина си. Хвърли се с цялата си тежест върху демона, опитвайки се да го събори на земята, преди да е посякъл някой от двамата. Но точно преди сблъсъка, нападателят на Чикара прие безплътната си форма и като се извъртя, го повали на колене със силен удар в гърба.
Оиши се приземи тежко, но веднага скочи на крака и се завъртя на пета, без да усеща никаква болка, а само отчаяние, когато тенгу се приближи до сина му с вдигнат меч. Друг демон сграбчи изотзад Чикара и го задържа безпомощен, докато първият замахна да нанесе смъртоносния удар.
Оиши трескаво затърси нещо, което можеше да използва, за да спре тенгу, преди синът му да е загинал. Но не откри нищо, нищо, освен…