Но Оиши беше прав — трябваше им информация за плановете на Кира, а тук беше най-доброто място, където можеха да се снабдят с нея — най-пропадналото заведение в града. Беше претъпкано с охранени търговци и дребни правителствени служители, които нарушаваха създадените от самите тях закони, че забраняваше на самураите да посещават места, свързани с морален упадък.
Посетителите около него се смееха шумно на изключително неприличната кабуки пиеса, която се играеше от трупа пътуващи актьори, докато се напиеха до безпаметност, така че жените, които им наливаха сакето, да им се сторят достатъчно хубави, за да си легнат с тях, тъй като повечето от жените бяха „красиви“ колкото и злодеят в пиесата — актьор, скрит зад гротескна маска они. Исогай не бе очаквал, че ще бъде толкова доволен и благодарен за това, че заповедите му не включваха и задължението да не си ляга сам.
Той въздъхна шумно, припомняйки си, че също играе роля в този фарс, в който се представяше за недоволен съпруг. Наведе се напред към пияния държавен служител, с когото делеше една маса, и го заговори.
— Жена ми няма да спре да ме яде — каза доста високо, за да бъде чут. — Иска да й намеря най-хубавото място за гледане на процесията на господаря Кира.
— Каква процесия? — изненада се служителят. — Той ще излезе от крепостта по залез-слънце, ще иде да се помоли в гробницата и ще бърза да се върне. — Мъжът сви рамене, сякаш манията на Кира относно собствената му безопасност беше нещо съвсем обичайно за хората от неговите владения.
Служителят се усмихна накриво и се обърна настрана, като се пресегна да хване една от минаващите жени и я придърпа в скута си. Исогай пресуши остатъка от сакето си на един дъх и се втренчи невиждащо в пространството, без дори да се налага да се преструва на притеснен. Богове, какво щяха да правят сега? Беше малко вероятно някой тук да знае кой път щеше да избере Кира или коя вечер щеше да реши да посети гробницата. Той беше твърде предпазлив, а и цялата група ронини трудно щеше да се събере наблизо и да остане незабелязана с дни. Шпионската мрежа на Кира действаше много усърдно.
След малко забеляза, че една от проститутките беше коленичила до него и с учтиво търпение чакаше позволение отново да напълни чашата му. Изненада се леко от маниерите й, тъй като повечето от тях въобще не чакаха позволение, а се грижеха само за това да напият мъжа и да го закарат в леглото, за да припечелят парите за прехраната си.
Погледна към нея и се изуми колко млада и хубава беше, а и някак непорочна, сякаш недокосната от пошлостта на професията, която упражняваше. Изглеждаше така, сякаш бе дошла на това място не много по-отдавна от самия него. Исогай кимна и й разреши да напълни отново чашата му, изучавайки чувствената извивка на шията й и деликатността на движенията, докато му наливаше сакето.
Зачуди се дали не беше дъщеря на някой изпаднал в затруднения. Знаеше, че не само на селяните понякога им се налагаше да продават децата си, обикновено в публичните домове. Гледайки нежното й лице и свенливо сведените й очи, се запита колко ли отчаян трябва да е бил баща й, за да приеме да се раздели с нея.
Но отчаяните мъже правеха отчаяни стъпки. Ако някой разбереше какво плануваха той и приятелите му ронини в момента, сигурно щеше да ги сметне за луди.
Въпреки първоначалното си намерение, въпреки че знаеше къде се намира и за какво е тук, Исогай не можа да се въздържи да не я попита:
— Как се казваш?
— Юки — отвърна девойката, без да вдига срамежливо сведената си глава. Името й означаваше сняг — подходящо име за дете, родено в тези планински владения, и за момиче, което излъчваше такава чистота. И докато си го мислеше, девойката вдигна глава, погледна го в очите и Исогай едва успя да скрие изненадата си. Девойката вероятно беше полусляпа, защото едното от очите й беше светлосиньо. Въпреки това хубостта на лицето й, което бе обърнато изцяло към него, го порази. Девойката му се стори пленително красива.
След това сакето някак си вече имаше вкус на току-що паднал сняг и вишневи цветчета през пролетта, а Юки седеше до него и допълваше чашата му. Скоро той вече предлагаше саке и на нея и се смееше блажено, когато и двамата отпиваха от една и съща чаша. Живей като пиян и умри, сънувайки.
Не след дълго и без дори да си спомня как е станало, Исогай се озова в леглото в една малка стая, осветена от свещи. Беше напълно пиян, и то не само от сакето, а и от влудяващото усещане за нейното слабо и стройно тяло, допряно до неговото. Девойката лежеше на една страна и галеше лицето му. Докосването на пръстите й беше нежно като коприна, а дългите й черни коси галеха кожата му.