Башо ги настигна, следван от Ясуно, точно когато ужасеният лутащ се кон се изпречи на пътя им. Животното тичаше право към тях, обезумяло от инстинктивния си страх от огъня. Двамата мъже се дръпнаха отчаяно встрани, но конят закачи Ясуно и го повлече. При падането на Ясуно Кай зърна края на оформения от купите сено коридор, който се стремяха да достигнат. Почти можеше да различи силуетите на дърветата отвъд него. Все още имаше шанс да успеят да преминат.
Обърна се и започна да крещи на останалите и да сочи към стесняващата се пролука в стената от пламъци. Но докато се обръщаше, изведнъж осъзна, че Ясуно не се е изправил, конят го беше повалил в безсъзнание. Башо явно току-що бе разбрал същото. Без никакво колебание той се втурна обратно през горящото поле под дъжда от стрели към приятеля си.
Кай наблюдаваше Башо от мястото, където беше спрял, и подканяше ронините, които тичаха, препъвайки се към него, да продължат напред, като им сочеше мястото, където пламъците бяха най-ниски. Междувременно Башо бе посрещнат от нов рояк от стрели и Кай го видя да се препъва и олюлява, когато няколко от тях го уцелиха.
Обаче той не спря, докато не стигна до падналия Ясуно. Грабна го и като го предпазваше със собственото си тяло, го понесе обратно, залитайки, когато още и още стрели се впиха в него, забивайки се в бронята, докато накрая Башо заприлича на огромен таралеж.
Бронята му обаче не го прикриваше толкова добре, колкото би скривала нормален мъж. Така и не бяха успели да намерят или откраднат достатъчно големи доспехи, които да му стават. Кай се запита мрачно колко ли от тези стрели бяха успели да достигнат до целта си.
Хвърли поглед през рамо и видя, че неколцина от хората им вече успяваха да се измъкнат от пламъците. В същото време си даде сметка, че Оиши и Хара бяха все още с него в горящото поле, помагайки на останалите да излязат, и никой от двамата, както и той самият, не бързаше да избяга, преди да е спасил колкото може повече хора.
Като погледна отново към Башо, забеляза, че вещицата вече не се виждаше зад огромната стена от пламъци. Надяваше се и тя да не може да види измъкващите се мъже. Група ронини вече бяха извън огнения кръг и помагаха на останалите, излизащи от него, да угасят горящите си дрехи.
Башо почти стигна до мястото, където Кай го чакаше заедно с Оиши и Хара. Тримата се втурнаха да му помогнат за Ясуно и отново се изправиха пред стената от огън. Хара пръв се хвърли през нея и мъжете, чакащи отвън, набързо го покриха с одеяло, за да потушат пламъците.
Кай хвърли един бърз поглед към Оиши — двамата хванаха Башо за лакти те и подкрепяйки го, се затичаха напред със затворени очи и се хвърлиха в огъня.
След миг те вече бяха от другата страна, извън пръстена на смъртта, като се проснаха на земята, а останалите се втурнаха да ги покрият с още одеяла, свалени от гърбовете на конете им.
Олюлявайки се, Оиши успя да се изправи на крака и погледна назад към пламъците, за да види дали в огнения капан не е останал още някой от хората им.
— Хазама! — изкрещя изведнъж той и размаха ръце, когато видя своя заместник-командир да се препъва към тях през горящото поле.
Ала внезапно самураят с черната броня се появи сред пламъците точно зад Хазама. Приличаше на шинигани — духът на смъртта, който е дошъл, за да отнесе душата му. Хазама се обърна в опит да се защити, но щом видя меча му, гигантът се хвърли към него и замахна с огромния си меч точно когато огънят лумна с нова сила и скри всичко от погледа на ронините, отнемайки последната надежда за спасение на тези, които бяха останали вътре.
Оиши изрева от гняв и се втурна обратно към пламъците, сякаш бе изгубил и зрението, и ума си.
— Не! — Кай го сграбчи отзад и без да го пуска, го задърпа настрана, борейки се с безумния порив на другия мъж да спре това, което не можеше да бъде спряно. — Оиши, той е мъртъв! — Кай го държеше здраво за раменете, макар че отчаяният му глас прозвуча почти нежно.
Постепенно натрапчивият импулс напусна Оиши, оставяйки го с празния поглед на изгубено дете.
— Трябва да вървим — каза Кай.
Оиши кимна и Кай го пусна, щом почувства, че разумът му отново е поел контрола над тялото му. Двамата се обърнаха и Оиши се съвзе при вида на мъжете, очакващи неговите заповеди.