— Къде са другите? — попита той с предразнял от пушека глас.
— Някои все още се бият там — отвърна един от хората му и посочи с ръка към тъмното поле, откъдето над бученето и пукота на огъня се чуваха звуците на водеща се битка.
— Дайте сигнал за отстъпление — с горчивина в гласа нареди Оиши.
Един стрелец с лък извади сигнална стрела и я пусна в небето, а след това още една и още една, а острото им свистене отекна надалеч в нощта. Хара се изправи и взе да измъква счупените парчета стрели от бронята си, а Ясуно се помъчи да седне, като търкаше ударената си глава. Хара му помогна да стане на крака. Кай се наведе, за да помогне на Башо.
— Хайде — подкани го той, а на лицето му се изписа тревога, когато лежащият на земята Башо само го погледна, без дори да повдигне ръка.
Башо продължи да го гледа, примигвайки мълчаливо, без да се опитва да се изправи.
— Не мога да помръдна — каза той със странно изражение на лицето.
Кай погледна към останалите, чиито лица изразяваха едно и също опасение.
Заедно четирима мъже повдигнаха внимателно Башо, подкрепяйки раменете, главата и тялото му. Влагайки цялата сила, която им бе останала, те успяха да го завлекат в гората, като през цялото време краката му се влачеха по земята.
С нечовешко търпение вещицата изчака запаления от нея огън да си свърши работата. Обиколи внимателно обгореното поле, пристъпвайки между все още тлеещите купи сено и овъглените останки от телата. Стърнището в далечината все още пушеше, а отделните огнища постепенно угасваха като смъртно ранен воин. Тя се усмихна доволна от себе си и се върна назад, за да огледа още веднъж за следи, разкриващи самоличността на мъртвите мъже наоколо.
Под нозете й се вдигаха облачета пепел, а след дългата й, влачеща се по земята роба — сажди и прах. Вятърът, който скриваше звездите зад не по-малко тъмни облаци, навяваше в лицето й дим, който дразнеше очите й, но нито една сълза не се отрони, за да ги промие. Тя нетърпеливо махна с ръка, за да пропъди дима, претърсвайки обгорените останки за някакво доказателство, че планът й е успял, доказателство, което дори Кира би могъл лесно да разпознае.
Гигантът в черната броня, който също беше нейно творение, а не помощник на Кира, каквото и да си мислеше той по въпроса, мълчаливо следваше всяка нейна стъпка. Той твърдеше, че е убил Оиши — бившия кару на замъка Ако, след като го е познал по фамилния герб, гравиран на дръжката на меча му. Нямаше причина Мицуке да се съмнява в думите му. Но Кира трябваше да види доказателството, което само този меч можеше да й осигури, затова трябваше да го намери.
Най-накрая забеляза проблясващото сред пепелищата острие, все още стискано от обгорели пръсти. Слугата й се наведе и го взе, като избърса пепелта и саждите от дръжката, преди да й го подаде. Изящно изработен меч — още по-красив с фамилния герб на рода Оиши, гравиран на дръжката.
Когато Мицуке най-накрая се завърна в замъка, Кира я очакваше в покоите си. Той така и не беше излизал оттам, тъй като след трансформацията й в негово подобие вещицата бе демонстрирала вместо него почит към предците му и смелост, обявявайки, че напуска крепостта, за да се помоли в семейната гробница, единствено и само за да може господарката Мика да стане свидетел на представлението. Каквито и молитви да бе искал да отправи Кира, той ги беше изрекъл в светилището, разположено зад стените на замъка, докато исполинският самурай и стражите, които се преструваха, че пазят господаря си по пътя, бяха последвали коварната лисица навън и бяха нападнали от засада заговорниците ронини.
Господарят й, както винаги, беше успял да опази ръцете си чисти, оставяйки другите да свършат кървавата му работа. „Той е истински гений в преотстъпването на отговорност“ — помисли си Мицуке без грам ирония. Знаеше, че това е едно от жизненоважните умения на всеки лидер, но знаеше също, че то лесно можеше да се превърне от сила в слабост.
Тя влезе в покоите на Кира и се поклони ниско пред него, показвайки му уважението и смирението, които Мика никога нямаше да се унижи да му покаже, в опит отново да му засвидетелства своята благосклонност и преданост. Тя не го беше предала. Със сигурност това, което беше извършила тази нощ, както и доказателството, което носеше със себе си, щяха отново да събудят искрата между тях двамата.