Прибра кинжала на господаря Асано обратно в канията. Ако и неговият господар очакваха завръщането му.
Мика се събуди с вик от кошмар, изпълнен с пламъци и крясъци от болка. Седна в леглото си с разтуптяно сърце и ахна, обхваната от внезапния ужас, който я разсъни окончателно.
В долния край на постелята й се беше навела вещицата на Кира. Въпреки че беше в човешката си форма, в позата й нямаше нищо човешко — приличаше повече на животно, готово да нападне. В ръката си стискаше кама.
— Обещах на господаря си, че дори косъм няма да падне от главата ти — каза тя, а в гласа й се долавяше нещо много по-опасно от завист и по-гибелно от омраза. — Но това, което сама можеш да си причиниш, не е моя грижа — добави и една слаба нечовешка усмивка разтегна устните й.
С бързо плъзгащо се движение, подобно на змия, вещицата се придвижи до горния край на леглото й, а робите й се раздвижиха неестествено, сякаш тялото й нямаше кости, въпреки че тя продължаваше да стиска камата в ръка.
— Нося ти лоши новини, госпожице — каза Мицуке, все още усмихвайки се с леката неестествена усмивка. — Твоят мелез е мъртъв.
Мика я изгледа ужасена и невярваща, а тялото й изведнъж започна да трепери неудържимо. Погледна в различните очи на китсуне и видя, че думите й бяха истина. Усети как силата на вещицата и нейната убеденост само за миг унищожиха всичките й надежди, сякаш Мицуке бе скрила слънцето на небето. Крехката надежда, която се беше зародила в душата й и която тя защитаваше с всички сили, започна да умира безвъзвратно, смазана от притискащия я, скован от ледовете свят на Кира.
Докато наблюдаваше отчаянието, което обземаше Мика, устните на вещицата се разтегнаха още повече и усмивката й стана направо свирепа.
— Същото се отнася и за десетки от хората на баща ти. Всички умряха, опитвайки се да те спасят.
Мика поклати глава в опит да пропъди образите на горящи тела, останали от съня й, сякаш се беше събудила от един кошмар само за да попадне в друг. Очите й пареха и образите не искаха да изчезнат, независимо от усилията, които полагаше, докато най-накрая осъзна, че истинският кошмар бе започнал още преди година, а сега никога нямаше да свърши.
Вещицата вдигна камата високо, а ръката й трепереше от желанието да нанесе смъртоносния удар.
— Може би вече разбираш каква е била цената на любовта ти — каза тя, а ръката й се спусна рязко като хищна птица и заби острието на ножа в пода, само на педя от Мика.
На лицето й отново се изписа широка усмивка на задоволство. Мицуке се обърна и се измъкна навън, а кимоното й се развяваше след нея, докато фигурата й изчезна през вратата.
Мика лежеше на една страна, свила колене до брадичката си, като неволно бе захапала завивката, която бе притиснала до устните си, за да не извика, да не излезе никакъв звук, който би издал агонията, изпълваща душата й.
Най-съкровените й спомени и дори надеждите й, колкото и безплодни да бяха те, които досега й бяха помагали да запази достойнството, силата и разсъдъка си, й бяха отнети само за един миг и бяха заключени завинаги в ледения затвор на Кира, където тя никога нямаше да може да си ги върне и да намери в тях утеха.
Бе получили отговор на всичките си молитви, но този отговор беше не.
Загледа се в камата, чието острие отразяваше отблясъците на фенера край леглото й, и се замисли за баща си. Сълзите, които беше сдържала през тази безкрайна една година от смъртта му, изведнъж бликнаха от очите й и започнаха да попиват в завивките под брадичката й. Протегна ръка и докосна хладното острие на камата, прокарвайки длан по фино заточената стомана, докато то изненадващо сряза кожата й, отваряйки дълбока рана в дланта й, която я изгаряше като огъня от кошмара й. Ръката й се обагри в червено като телата на загиналите и кръвта й намокри футона заедно със сълзите й.
Тя също беше самурай и когато всяка надежда за победа изчезнеше, истинският самурай, независимо мъж или жена, би избрал смъртта от собствената си ръка, вместо тази от ръката на врага.
Като хвана дръжката на камата, Мика се опита да я измъкне от пода. Но от кръвта по дланта й дръжката се хлъзгаше и тя не можеше да я стисне здраво. Изправи се ядосано в леглото и посегна към острието с две ръце.
Хлъзгаво, измамно и вероломно зло като господаря й, безмилостно като всеки хищник.
Мика затаи дъх. Това се отнасяше и за Мицуке — вещицата, променяща формата си, предателката, която бе унищожила всички, които тя някога бе обичала.