Мика остана коленичила, докато й нанасяха официалния грим на благородна дама, който превръщаше лицето й в маска — бяла като дрехите й, а устните и бузите й бяха толкова силно начервени, че тя си помисли, че е заприличала на Юкихиме — студената и безстрастна богиня на зимата. Представи си своята собствена воля, превърната в лед от самата Юкихиме — твърда, студена и безмилостна.
Привечер замъкът Кираяма се оживи от феерия от цветове, огряна от блясъците на стотици хартиени фенери. Светлините играеха по празничната украса и тобарите с щампирани прекрасни цветя, които скриваха голите стени, и умело изработените от хартия сливови и вишневи цветчета, прикрепени към голите клони на дърветата, които все още не бяха напъпили. На изумените гости, които пристигаха, им изглеждаше така, сякаш по случай празника бяха разцъфнали истински пролетни цветове, а високо на пилоните над тях се вееха знамената с индиговосиния фамилен герб на Кира и яркочервения на Ако.
Все още се точеха закъснели гости, успели да се преборят с нелекия път до крепостта, подпомагани от работниците и пазачите, наредени по цялото протежение на стръмната и хлъзгава заледена пътека, която водеше до горе.
Сред бавно пъплещата тълпа, която вече бе стигнала до последния мост, който се извиваше над дълбоката пропаст и стигаше до почти непристъпната главна порта на крепостта, беше и пъстро облечената трупа актьори, които Кира бе запомнил от представлението им пред шогуна в замъка Ако. Искаше те да участват и в неговото събитие, тъй като предишния път се бяха представили на ниво, достойно за самия шогун.
Водачът им Каватаке представи позволителното си писмо пред един от стражите, който му махна да влиза заедно с трупата. Оиши, облечен в ярък костюм, вървеше плътно след Каватаке, свел ниско глава, сякаш толкова много се беше изморил от катеренето на стръмнините, че дори нямаше сили да погледне право пред себе си.
Останалите актьори минаха след него на компактни групи, колкото позволяваше ширината на моста. Всички изглеждаха така, сякаш едва чакаха дългото им пътешествие да свърши. Стражът на портата ги наблюдаваше с нескрит интерес, породен главно от това, че не му се беше случвало да види актьори с толкова шарени облекла. Мисълта, че сред тях може да има и бивши васали на господаря на Ако, изобщо не му мина през ума, докато Хорибе и шепа от останалите ронини преминаваха покрай него незабелязани — част от тях облечени в костюми, а останалите в обикновените си дрехи, представящи се за носачи.
В края на групата вървеше и един необичайно висок носач, приведен от тежестта на товара си от сценични декори и допълнителни костюми. Изглежда, се бавеше заради товара на гърба си.
Тежките вързопи привлякоха вниманието на стража повече, отколкото човекът, който ги носеше. Войникът се изправи пред носача и спусна копието си, за да му препречи пътя към моста.
— Какво носиш там? — поиска да узнае той. Откъм редицата назад се приближи друг войник и му махна да освободи пътя.
— Този съм го проверил — каза вторият страж.
Кай направи няколко колебливи крачки напред, докато Хара, преструвайки се на страж от крепостта, облечен в бронята, открадната от един от убитите войници от граничния пост на Кира, му се усмихна окуражително и му махна да върви с жест, който изразяваше просто досада и нетърпение. Чикара, който се беше обърнал назад, когато видя, че войникът спира Кай, вдигна глава и отправи една безмълвна благодарствена молитва към небесата.
Групата актьори — професионалисти и аматьори — премина по мост, който се простираше над толкова дълбока пропаст, че дъното й се криеше някъде в непрогледния мрак под краката им. След това всички влязоха във външния двор на замъка Кираяма. Кай се огледа на всички страни и се почувства също толкова впечатлен, колкото и стражът преди малко при вида на актьорите. Ако Кира се опитваше да пресъздаде атмосферата на замъка Ако по случай посещението на шогуна, то можеше да се каже, че почти беше успял, въпреки че се намираха на такова отдалечено и почти недостъпно място.
Стилът и показната пищност на декорациите обаче подсказаха на Кай, че Кира очевидно предпочиташе да прекарва много повече време в Едо, възможно най-близо до шогуна, а не тук, в тази отдалечена провинция на страната. Замисли се къде ли смяташе да се засели Кира в бъдеще, ако не успееха да го изпратят в ада още тази вечер.