На сцената Оиши застана в поза, при която замахна с ветрилото като магьосник с вълшебна пръчка. При този предварително уговорен сигнал светлините в целия двор угаснаха, придавайки зашеметяващо свръхестествено въздействие на сцената. Публиката ахна от възхищение и одобрение, а вниманието на всички, и най-вече на Кира, бе приковано върху актьорите.
Никой не погледна назад, както направи Кай, за да види как в този миг стражите в две от наблюдателните кули изчезнаха.
Всичко вървеше по план. Тъмнината щеше да осигури на Ясуно и хората му повече свобода, за да се приближат към предната част на вътрешния двор, да отстранят още стражи и да вземат оръжията им, и да залостят вратите на казармите, в които живееха самураите с по-нисък ранг, от каквито се състоеше по-голямата част от охраната на замъка.
Междувременно из целия външен двор ронините, облечени в черни дрехи на сценични работници, изваждаха оръжията си под прикритието на тъмнината.
На сцената Фува се престори на ранен в мнимия бой с мечове. Зад кулисите Хорибе и останалите помощници елиминираха стражите, застанали на пост там, и разопаковаха бамбуковите колове, които Кай им беше показал как да използват.
Бамбуковите колове бяха ефикасни като железните, когато трябваше да се забиват в неизмазана каменна зидария, а ронините ги използваха като нокти, докато се катереха по крепостната стена на вътрешния двор.
Щом стигнаха до върха й, те се разпръснаха, отстранявайки бързо и тихо всички пазачи, след това облякоха броните им, за да заемат местата им.
В същото време Оиши, играейки пиеса в пиесата, се приближи до края на сцената, където нищо неподозиращият Кира го наблюдаваше с възторг, погълнат изцяло от правдоподобността на дуела с мечове, като пред очите му беше единствено разиграващата се легенда и той дори не подозираше, че изпълнените с омраза погледи на отмъщаващия герой бяха насочени към него — истинския враг, който трябваше да бъде убит.
Мика отново отклони очи от хаотичните движения пред нея и най-накрая осъзна, че Кира е толкова погълнат от случващото се на сцената, че тя можеше да си позволи да промени позата си и да отмори очи, като погледа към сенките извън яркия блясък на фенерите около подиума.
Кай я забеляза да обръща глава към мястото, където стоеше той. Пристъпи напред точно толкова, колкото светлините от сцената да осветят лицето му. Искаше тя да го види.
Погледът на Мика долови движението от внезапното му появяване, очите й срещнаха неговите така, както го правеха от толкова много години. Този път обаче погледът й се изпълни с недоверие и ужас, вместо с копнеж, сякаш бе видяла призрак, и тя неволно вдигна ръка към устата си.
Очите й обаче не престанаха да се взират в него и скоро първоначалният й шок бе заменен с облекчение и радост. Щом той отвърна на погледа й, всичко останало престана да съществува, дори сякаш времето спря за един безкраен миг.
Кира погледна към Мика и като я видя да се взира в пространството, посегна и леко хвана брадичката й, после обърна лицето й към сцената, сякаш тя бе разсеяло се дете.
Кай изруга тихо, когато Кира с намесата си прекъсна мига на безвремие между тях и отново му я открадна. Пристъпи обратно в сенките, борейки се със себе си да се опомни къде се намираше и защо беше тук. Въпреки че погледът й бе отклонен от него, той беше забелязал в очите й радостта от това, че е там.
Но това не беше достатъчно, за да я накара да разбере в каква опасност се намираше. Ако сега гледаше към сцената, имаше шанс поне да разпознае Оиши и да се досети какво щеше да се случи.
Вниманието на Кира отново бе насочено изцяло към сцената. Е, поне блуждаещият поглед на Мика не беше събудил подозренията му. Кай продължи да наблюдава лицето й, надявайки се да открие в него знак, че е разпознала Оиши, надявайки се, че отново може да погледне към него.
Взираше се в Мика толкова съсредоточено, че дори не си направи труда да погледне към самурая с демонската маска или към вещицата.
Но промяната по лицето на Мика беше привлякла вниманието на китсуне. Чудейки се какво ли беше променило толкова рязко настроението й, Мицуке също погледна към мястото, в което се взираше Мика. Очите на вещицата проникнаха сред сенките и разпознаха първо лицето, а след това и името на този, който стоеше в тъмното, скрит от погледите на всички, освен нейния.