Неволно затаи дъх, протегна ръка и заби острите си нокти в подплатената с метал кожена ръкавица на гиганта до себе си. Мелезът с демонския взор все още беше жив!
22.
Черният самурай сведе поглед към ръката й, впита в ръкавицата му, а вещицата се наведе към него и изсъска нещо в ухото му, сочейки с очи мястото, където беше стоял Кай. Внезапно предчувствие я накара да погледне отново към сцената и да използва уменията си да вижда през маските, за да разпознае лицата на актьорите.
Демоничният самурай се изправи на крака. Погледът му обходи крепостните стени и стражевите кули и той разбра, че стражите, които беше поставил, вече не бяха там. Извади меча си. Гостите, насядали около него, се размърдаха неспокойни, слисани от заплашителната крачка, с която той се отправи към мястото, където допреди миг бе стоял Кай.
Чикара чакаше скрит в ъгъла и не виждаше сцената добре, но забеляза, че самураят се изправя на крака и се обърна към мястото, където трябваше да бъде Кай, изваждайки меча си. Чикара погледна отново натам и видя Кай да замръзва на място, сякаш и той току-що бе видял същото.
Младежът пробяга приведен разстоянието покрай ниския зид на вътрешния двор и приготви лъка си, рискувайки да издаде местоположението си, но трябваше да заеме позиция, така че да вижда сцената и баща си, без да чака сигнал от Кай. Видя баща му вече в предната част на сцената да хвърля настрана шлема и бутафорния меч, а Хорибе се появи иззад кулисите, за да му подаде неговия меч от тенгу.
Чикара трескаво извади стрела и се прицели към последната наблюдателна кула — тази, която гледаше директно към сцената, и към пазача, когото му бяха наредили да елиминира, преди стрелата му да е успяла да спре баща му.
Оиши се затича към края на сцената и вдигна меча си. Чикара пусна стрелата и се загледа след нея по посока на часовоя… и я видя как пропуска целта си.
Преди да успее да нагласи нова стрела на тетивата на лъка си и преди Оиши да стигне до Кира, войникът в наблюдателната кула стреля.
Стрелата на караула уцели ръката на Оиши, с която държеше меча. Вдигнатата високо катана се спусна рязко, дясната му ръка, която все още стискаше дръжката, отказа да се вдигне отново, докато другата му ръка инстинктивно посегна към раната и ронинът залитна настрана. Върхът на меча очерта резка в пода на сцената, когато гигантският бодигард на Кира се хвърли напред, за да предпази господаря си като жив щит.
Оиши отскубна стрелата от ръката си, но в същото време още войници изскочиха на сцената и го нападнаха. Кай се втурна напред и също извади меча си, а сред тълпата настана хаос, когато останалите актьори на сцената хукнаха да грабнат оръжията си или да спасяват живота си.
Хората от публиката панически скочиха на крака, като се бутаха, ругаеха и крещяха, докато се опитваха да избягат от битката, която изведнъж се беше превърнала в истинска, сякаш легендата се беше преродила в реалността.
Самураят с черната броня и още дузина стражи заобиколиха Кира и Мика и забързано ги поведоха към вътрешния двор и безопасността на двореца. Вещицата също ги последва. Хорибе и стрелците му се разположиха по протежение на стената на вътрешния двор, но не посмяха да пуснат стрелите си по Кира или обградилите го стражи от страх да не наранят Мика-химе. Ронините с раздразнение видяха как групата, охраняваща Кира и Мика, изчезна в криволичещия коридор, водещ към вътрешния двор.
Някъде зад тях и под краката им Хорибе дочу още викове, тропот и звук на разцепено дърво, когато останалите войници, заключени в казармите, чуха общата суматоха и се опитаха да излязат навън, за да се включат в боя.
Във външния двор Кай и Оиши бяха успели да си проправят път през обзетата от паника тълпа, но щом се добраха с бой до коридора, се натъкнаха на нова редица стражи. Хорибе и хората му започнаха да пускат стрели по войниците, тръгнали срещу тях, бързайки да си разчистят път към входа за вътрешния двор.
Поглеждайки през рамо, Хорибе видя ронините на Ясуно да идват тичешком към тях, за да поемат мъжете, които вече започваха да се измъкват от казармите.
— Подпалете ги! — извика Хорибе към Ясуно от върха на крепостната стена.