Ясуно довърши копиеносеца, с когото се биеше, и тръгна към оръжейната, последван от шепа от хората си, които се погрижиха никой да не се изпречва на пътя му.
Кира стигна до входа към вътрешния двор заедно с Мика и вещицата, а самураят в черно нареди на ескортиращите ги стражи да се върнат обратно в тесния коридор и да възпират всеки, който поиска да ги последва. Кира се втренчи невярващо в битката, която вече се водеше и във вътрешния двор. Изведнъж забеляза, че един от ронините беше приклекнал до вратата на оръжейната. Миг по-късно оттам проблесна огнена искра.
— Спрете го! — изкрещя Кира, сочейки към мъжа. Самураят с демонската маска хукна към оръжейната, проправяйки си път сред биещите се войници.
Оиши и Кай се втурнаха към тесния лъкатушещ коридор, който водеше към вътрешния двор, но се натъкнаха на войниците на Кира, които идваха да ги спрат. Оиши посече първия от стражите, а Кай изкорми втория, но третият успя да вдигне катаната си, за да нанесе смъртоносен удар.
Замахът му така и не успя, мечът увисна във въздуха, а стражът се строполи под него. Падна мъртъв на камъните със стрела, забита точно между очите.
Оиши погледна назад и с изумление видя Чикара, застанал в подножието на стръмния коридор. Момчето все още държеше лъка си. Очите му срещнаха неговите за един кратък миг, изразявайки мълчаливото признание и благодарност на един воин към неговия боен другар, докато Чикара го настигна и двамата побързаха да последват Кай нагоре по тесния коридор.
С бой си проправиха път до вътрешния двор, и то точно навреме, за да видят как самураят с черната броня стига до оръжейната. Секунда след това небето се обагри в ослепителни червени пламъци, последвани от оглушителна експлозия, която взриви оръжейната и съседните казарми заедно с всички, които все още бяха вътре.
Като ругаеха и притискаха с ръце ушите си, тримата мъже се втурнаха да търсят прикритие заедно с всички останали, които все още се биеха в двора. Навсякъде около тях се сипеха дребни камъни и горящи отломки. Личният бодигард на Кира бе стоял точно пред вратата на оръжейната, а в момента нямаше нито врата, нито оръжейна — само димяща дупка в стената.
Нямаше и следа от самурая в черна броня с маска на демон. Чикара се засмя и нададе победоносен вик. Оиши се усмихна без голямо въодушевление, но с достатъчно задоволство. Само лицето на Кай не изрази никаква емоция.
Част от стената на тесния коридор зад тях се срути в димяща купчина от камъни и затрупа входа откъм външния двор, препречвайки пътя на останалите войници, които бяха тръгнали след тях.
Оиши се огледа, чувайки шум от водеща се битка, и видя хората му да се борят за живота си срещу твърде много войници на Кира, които бяха успели да избягат от казармите преди експлозията.
— Кира! — побутна го в този миг Кай по ръката, посочи му към двореца и хукна натам.
Оиши също забеляза Кира, който стоеше на входа на двореца си заедно с вещицата. Той стискаше здраво китката на Мика в железния си юмрук и зяпаше невярващо последиците от взрива, докато не съзря Кай и застаналия зад него Оиши. Лицето му видимо пребледня, той се обърна и изчезна в двореца, повличайки Мика със себе си, а вещицата ги последва. Оиши хвърли един бърз поглед на Чикара, който само кимна и изтича да се присъедини към ронините, които все още даваха отпор на стражите на Кира, а баща му последва Кай в двореца.
Още в преддверието двамата се сблъскаха с още половин дузина войници. Стражите ги обградиха и двамата инстинктивно застанаха с гръб един към друг, биейки се в безмълвен синхрон и с непоколебим инстинкт за оцеляване, какъвто Оиши дори не беше подозирал, че притежава. Двамата мъже се изправиха пред шестима от стражите на Кира и поведоха битка така, сякаш се бранеха от вълци, а демонските им мечове се отплатиха десетократно за всяка малка рана, която им беше нанесена.
Докато двамата сечаха наляво и надясно, проправяйки си път през бариерата от стражи, видяха Кира и Мика в другия край на преддверието, където Кира се беше спрял, за да погледа боя със същия жив интерес, с който бе наблюдавал и пиесата.
Този път обаче вниманието на Мика беше насочено изцяло към него. Докато Кай и Оиши преодоляваха последните стражи, тя извади камата от пояса си и я заби в рамото на Кира. Като изруга, той я пусна и притисна с другата си ръка окървавения си ръкав. Мика се обърна и побягна, скривайки се в един страничен коридор. Кира хвърли бърз поглед обратно към Оиши и Кай, дръпна рязко вратата зад себе си и изчезна зад нея.