Пред очите на Мика менящата формата си вещица се преобрази отново в жена, която все още се мъчеше да измъкне кинжала от гърдите си.
Тогава Мика с всичка сила се притисна към тялото на Мицуке, като заби камата чак до дръжката, отмъщавайки най-сетне на своя най-жесток и коварен враг — истинският виновник за смъртта на баща й, който почти бе успял да отнеме живота на Кай и да открадне нейния живот.
— Може би сега ще разбереш каква е цената на любовта ми — прошепна Мика и дъхът й замръзна във въздуха. Ръката й пусна дръжката на камата, но думите й режеха по-дълбоко от ледено острие.
Надавайки животински вой на агония и отчаяние, Мицуке се свлече на каменния под. Човешката й форма се разми като топящ се сняг, докато от нея не остана нищо друго, освен камата върху каменните плочи.
Погледът на Мика се плъзна по кървавочервените петна на снежнобялата си дреха чак до земята, където не се виждаше дори снопче бяла козина. Щом се вгледа по-добре обаче, тя забеляза следи на лисица, оставени в снега, сякаш вещицата бе успяла да избяга обратно в невидимия свят, към който принадлежеше — призрачния свят на йокай.
Мика въздъхна облекчено и топлото облаче на дъха й замръзна във въздуха. Тя се обърна отново към входа на двореца и видя Кай — истинския Кай! Беше се облегнал на вратата, водеща към двора, и изглеждаше така, сякаш собственото му облекчение беше изсмукало всичките му сили. Той отвърна на погледа й, от меча му капеше кръв, дрехите му също бяха подгизнали от нея, но очите му излъчваха вълнение, което тя познаваше и разбираше много добре още от първия миг, когато го беше видяла.
Кай тръгна малко колебливо към нея, а на лицето му се изписа усмивка. Очите му грееха от гордост, уважение и любов, казвайки й без думи, че е станал свидетел на отмъщението й срещу китсуне и че е доволен от видяното. Мика се затича към него, той също ускори крачка, щом видя увереността в очите й.
Ала внезапно погледът му се отдели от лицето й, насочвайки се към нещо високо във въздуха над нея. Изражението му мигом се промени и той се затича напред още по-бързо, блъсна я настрана със свободната си ръка и вдигна меча си.
Мика залитна към един от каменните фенери и се обърна. Над главата й се носеше огромна бяла змия, която сякаш се беше материализирала от падащия сняг и тъмнината. Демоничното същество се спусна към нея, но изведнъж смени посоката си и се насочи към Кай, който застана на пътя му. Чудовището раззина уста, разкривайки дълги проблясващи зъби, и изплю отровата си срещу Кай. Принуден да отскочи настрана, острието на Кай успя да отреже само няколко кичура от заплетената грива на чудовището. Когато дългите сребристочерни кичури полетяха във въздуха, те изведнъж се превърнаха в нишки с цветовете на дъгата, откъснати сякаш от някое пъстро кимоно. Нишките се запалиха от пламъка на един от фенерите и изчезнаха като струйки дим.
— Залегни! — извика Кай, щом змията се завъртя обратно. Чудовището се спусна отново към Мика, сякаш виждаше само нея. Девойката затаи дъх, като забеляза, че едното око на змията беше яркосиньо, а другото — кафяво.
Мика падна на колене и покри с ръце главата си, когато змията профуча край нея. Пламтящият й дъх опари ръцете й и тя извика, когато тежката опашка я шибна отстрани и я повали на земята. Като срути стълба зад нея, чудовището се изви във въздуха като кошмарен камшик, за да нападне повторно Кай.
Когато се спусна към него, той се отблъсна от основата на другия фенер и скочи високо във въздуха, по-високо, отколкото Мика бе смятала, че е възможно. Кай се изви пъргаво като самия демон, когато той се опита да забие острите си зъби в тялото му или да го размаже в каменния фенер, замахна с меча си и разсече синьото око на змията. Чудовището изрева от болка и ярост и се блъсна в стълба на фенера, пречупвайки го на две. Кай тупна на земята, а върху него се посипаха каменни отломки.
Обаче горната част на фенера, където се намираше запаленият маслен светилник, се стовари върху главата на змията, обливайки тялото й с горящото масло. По гривата на чудовището плъзнаха червено-оранжеви пламъци, които се разпростряха по цялото му тяло, хвърляйки разноцветни искри.
С пронизително съскане полусляпата змия се замята във въздуха, помете още няколко фенера, разпръсквайки пламтящите им отломки навсякъде из двора. Въпреки това чудовището отново се обърна и се хвърли към Мика, решено да унищожи и нея заедно със себе си. Все още зашеметена от първия удар, младата жена се опита да се изправи в тежките и неудобни одежди и да избяга извън обсега на горящото привидение, което се носеше с раззината уста към нея като метеор, събаряйки още и още фенери по пътя си. Мика покри с ръце главата си и затвори очи, очаквайки всеки миг смъртта да я грабне в прегръдките си.