Отвори и нея, за да открие друга стая. Продължи да следва кървавите капки през лабиринта от помещения.
В последната стая обаче нямаше никакви следи, сякаш Кира се беше усетил, че кръвта му оставя диря, или се бе почувствал достатъчно спокоен, за да спре и да направи някаква превръзка на раната си. Беше решил, че е достатъчно безопасно, за да спре да бяга, но не и да спре да се крие в безполезен опит да спаси жалкия си живот от отплатата, която заслужаваше.
Оиши беше сигурен, че ще го намери някъде в тази стая. Извади отново меча си и възможно най-тихо обиколи стените, ослушвайки се за звуци, като отваряше всеки плъзгащ се панел със свободната си ръка.
Беше обиколил почти половината стая и тъкмо посягаше да отвори следващия панел, когато мечът на Кира се стрелна през един отвор и се заби дълбоко в рамото му.
Докато Кай помагаше на Мика да се изправи, изведнъж нечия сянка падна върху тях. Кай вдигна глава точно навреме, за да види как гигантски, облечен в стоманена ръкавица юмрук, появил се сякаш от нищото, се стовари с всичка сила в гърдите му и го повали на земята.
Воинът на Кира с демонска маска мина край Мика, сякаш тя не съществуваше, и се насочи към мястото, където лежеше Кай. Още докато вървеше, измъкна синьо-черното си одачи, готов да довърши битката, която бяха започнали още преди година на арената в замъка Ако, когато двубоят им пред шогуна бе нарушил равновесието на целия им живот и ги беше запратил в бездънната яма на съдбата.
Кай се изправи, залитайки, тъй като краката му се хлъзгаха върху падналия пресен сняг. Беше зашеметен от удара и от това кой го беше нанесъл, но и в същото време не изглеждаше изненадан. Направи знак на Мика да стои настрана на безопасно разстояние и измъкна меча си, знаейки, че ще му е нужна цялата концентрация, за да запази живота си.
Демоничният воин бе успял да се спаси от експлозията в оръжейната дори без драскотина. Той определено беше демон. Дори и да се бе съмнявал в това, сега Кай беше напълно убеден. Нямаше нещо на света, създадено от човек, което да имаше силата да унищожи демон, защитен с магия. И въпреки че вещицата вече я нямаше, бронята на воина все още бе защитена от магическите й заклинания, а демоничното лице продължаваше да се взира в него.
Който или каквото и да се криеше под тази броня, то беше все още живо и никой не направляваше действията му. Не Мицуке го беше призовала и въпреки това демонът беше дошъл за него, за да приключи с недовършената си задача — значи имаше собствена памет и воля. Кай беше сигурен, че съществото притежава достатъчно интелигентност, за да се възползва от всичко, което знаеше и умееше. А ако успееше да го убие, къде ли щеше да отиде? И какво ли щеше да прави, след като всичко, което умееше, беше да убива и унищожава?
И кой ли би могъл да го спре?
Ода Нобунага — първият от Тримата обединители, който беше сложил край на Епохата на войните, бе успял да подчини почти цяла Япония, но се бе оказал такова чудовище, че накрая собствените му генерали се обърнали срещу него и го убили. Някои го наричали „Владетелят демон“ и твърдели, че наистина е такъв и някой ден щял да се върне, за да си отмъсти. Подобно на съществото, което в момента се беше изправило пред Кай, Ода бил велик тиранин, съчетал в себе си демонична воля и пълна липса на душа.
Япония можеше и да оцелее под управлението на шогун, когото хората тайно наричаха Ипу Кубо, но какво ли щеше да стане, ако пред тях се изправеше такъв, наречен Они Кубо, който можеше да управлява вечно?
Дори на Острова на холандците, борейки се ден след ден за оцеляването си, докато накрая бе изгубил всякаква представа за времето и за мъртъвците, които тежаха на съвестта му, както и за собствената си идентичност, дори тогава Кай не бе почитал мечовете заради режещото им острие, както не бе почитал убиването заради самата смърт. Докато все още съзнанието му беше ясно и способно да разсъждава, той винаги беше мечтал и се беше молил да се завърне обратно в света, в който мечът беше само средство за защита.
Молитвите му най-накрая бяха намерили отговор, а това беше кармичният му дълг. В ръцете си държеше меч на тенгу — истинско смъртоносно острие — и имаше възможността да го превърне в такова, запазващо живот. Щеше да изправи демонско оръжие срещу демон воин.
Но все пак той беше само човек.