Демоничният самурай сведе поглед надолу, по-скоро изненадан, отколкото притеснен, след това очите му погледнаха към меча в ръката на Кай. Най-сетне Кай видя реакция в жълтите очи зад маската — те проблеснаха като далечни светкавици, предвещаващи буря. В тях се мярна изненада и ужас, както и нещо далеч по-страховито.
Демонът отново се взря в него и вдигна меча си без капка колебание.
Оиши изкрещя от болка и яд, когато Кира измъкна меча си от плътта му, а собственият му меч разсече хартиения параван в опит да прониже Кира. Острието му обаче намери само въздуха и Оиши се втурна след него в следващата стая.
Следващата стая също представляваше лабиринт от плъзгащи се стени, а Кира не се виждаше никъде. Оиши прибра меча си в ножницата и притисна с ръка кървящото си рамо. Кръвта се процеди между пръстите му като вода през пропукан бент. Оиши застана на прага на следващата стая… или пък беше някоя от стаите, които вече беше виждал? Не бе обръщал голямо внимание на декорациите по стените и можеше да се окаже, че в преследването на Кира се върти в кръг.
Насили се да успокои дишането си, все още накъсано от болката, и раздра единия ръкав на сценичния костюм. Напъха сгънатото парче плат под нараменника на бронята си и го притисна върху раната. Тя беше дълбока, но не беше близо до някой жизненоважен орган, така че всичко щеше да бъде наред, ако не позволеше шокът от болката да му докара замайване. Остана съвсем неподвижен и остави съзнанието си да се концентрира отново и да поеме пълен контрол над тялото му, като в същото време се ослушваше внимателно дори и за най-малкия шум. За миг затаи дъх, когато отнякъде долетя проскърцване на дърво.
Огледа стаята, обхождайки с поглед един след друг рисуваните панели, като този път умишлено не обръщаше внимание на твърде сходните пейзажи с дървета и птици, а се опита да се възползва от факта, че стените бяха от полупрозрачна хартия, която лесно разкриваше светлините и сенките от другата страна. Огледа внимателно панелите около мястото, откъдето му се беше сторило, че бе дошло скърцането. Успя да различи лека сянка зад един от хартиените паравани.
Свали ръката, притискаща раната на рамото му, и я избърса от кръвта, преди да измъкне отново катаната си и да се приближи внимателно към панела със сянката. Подмина го нарочно. В мига, в който дочу слабо проскърцване зад себе си, се обърна рязко и замахна с меча, нанасяйки отвесен удар.
Демонското острие на тенгу меча сякаш притежаваше собствено шесто чувство — за зла ирония такова, че раздра хартиения панел и съсече рамото на Кира по същия начин, по който той беше ранил Оиши. Кира изрева и се строполи по гръб, а Оиши се обърна рязко и нахлу през стената в съседната стая, за да се изправи най-накрая лице в лице с човека, когото бе започнал да мрази повече, отколкото обичаше собствения си живот.
Кира се беше изправил на крака и също кървеше, но катаната и уакизашито му бяха извадени от ножниците. Цялото му държане се бе променило като очите на котка: стойката му бе на опитен боец, сякаш внезапно си беше спомнил — сега, когато животът му наистина бе в опасност, а възможностите на противника му да се бие бяха намалени от двете наранявания — че беше добър майстор на меча.
Оиши се хвърли безразсъдно към него, подтикван от болката на спомените, които пронизваха съзнанието му като острие на кама — унижение, загуба и скръб, жестокост, физическа болка и мъчителна смърт — всеки съсипан живот, всяко преживяно предателство, от най-дребното до най-отвратителното, го бяха довели до този момент. Душата му се изпълни с непреодолимото желание да види човека, застанал пред него, мъртъв — желание, което надделяваше над всякаква честност и почтеност. В тази стая бяха само те двамата, но навън хората му водеха битка за живота си. Това беше война — най-страшното изпитание в живота на хората — и в момента в сърцето му нямаше и следа от благородните принципи на Бушидо. Намираше се в свят на демони и сега най-сетне разбра, че всеки човек носеше по нещо демонично в себе си.
Изведнъж Кира се хвърли към него, използвайки двата меча в смъртоносен финт и пробождане, но дори и най-умелите техники, които той владееше, не можеха да се мерят с яростта на Оиши. Ронинът парира удара му с меча си и изби от ръката му уакизашито. С яростна серия от удари успя да отвърне на всеки замах на катаната на Кира и скоро го принуди да премине изцяло в защита — положение, което той трудно можеше да задържи дълго.