И тогава внезапно стана ясно какво се е случило, тъй като цилин изскочи измежду дърветата на открито и земята под краката им се разтресе от тътена, съпровождащ стремителния му бяг. Зад него изскочиха всички ловци, все още на конете си, които препускаха в галоп с една-единствена цел — да му попречат да избяга.
Селяните и носачите, които се бяха осмелили да се приближат повече до шума на битката, се обърнаха и хукнаха панически, но вече беше твърде късно. Разнесоха се още писъци, когато цилин мина като вихър през тях и продължи стремглаво към убежището на гората след поляната.
Кай затича с останалите, като преследваше, а не бягаше от звяра, решен твърдо като самураите да не го остави да избяга, въпреки че нямаше представа как да го спре.
Изведнъж видя, че го настига един паникьосан кон. С едно върховно усилие успя да се вкопчи в седлото му и да се метне на гърба му. Като хвана юздите, той овладя паническия му бяг и продължи в галоп след цилин, който вече навлизаше между дърветата.
Невъоръжен, той можеше само да пришпорва ужасения си кон по дирите на звяра, като размахваше едната си ръка и крещеше, опитвайки се да го примами обратно на открито. Цилин наистина реагира, дори и само защото в своята ярост видя нещо, което можеше да унищожи. Когато Кай отново излезе на поляната, видя самураите да препускат към него или по-точно към чудовището. Той отклони коня си настрани, повече от доволен да остави на онези, които бяха пожелали тази битка, да я довършат.
Някои от воините се опитаха да улавят цилин с примки, но това само увеличи усилията му да избяга. Той разкъса въжетата, а след това и кръга на обградилите го конници, и отново хукна към дърветата.
Кай видя, че Ясуно препусна да го преследва сам и навлезе след него в гората. Той се поколеба за миг, изруга под нос, а после обърна коня си, за да последва лудия мъж и обезумелия звяр в гората.
Видя ги точно когато Ясуно се изравни с цилин и като се наведе напред, успя да забие меча си в гърба му зад разклонения страничен рог.
Раната не беше смъртоносна и не направи нищо друго, освен да подхрани безумната ярост на съществото, което бе нападнал. Цилин се завъртя и събори Ясуно от коня с един удар на огромната си глава. Самураят се изправи от земята и заотстъпва, препъвайки се, като видя, че звярът се обърна към него и наведе глава, готвейки се да го нападне.
Кай смушка коня си и препусна в галоп към цилин. Като се наведе настрани, той успя да сграбчи за дръжката катаната на Ясуно. Докато измъкваше меча, разклоненията на рога го закачиха, разкъсаха ръкава му и разпориха ръката му, но той успя да се задържи на седлото. Най-сетне въоръжен, Кай накара коня да завие, като го смушка с пети, и изкрещя диво, предизвиквайки живия кошмар да се изправи срещу него.
Цилин явно прие поканата му, защото забрави за Ясуно, обърна се и се втурна към него.
В последния момент, преди да се сблъскат, Кай отклони коня си настрани. Като се изправи на стремената, той се наведе максимално напред и заби меча на Ясуно между острите разклонени рога отстрани на врата — право в уязвимата точка, където гръбнакът на цилин бе свързан с главата му.
Пръските болна кръв го изгориха като киселина, когато попаднаха върху кожата му. Той почти не усети болка, обхванат от страшната еуфория на мига, застинал между живота и смъртта. Не беше боравил с катана от години, но усети как острието проникна дълбоко, срязвайки дебелия гръбначен стълб на цилин като светкавица, изработена от стомана. „Със стоманени мечове, способни да убият богове…“ Беше го чул от онези, които му бяха разказвали как са убили цилин. Сега най-после разбра, че всяка тяхна дума е била истина.
Кай дръпна силно юздите на коня си, докато той не се изправи на задните си крака и зави настрана, за да избегне острите върхове на разклонения рог, но не бе достатъчно бърз: в пристъп на агония цилин изви рязко огромната си глава и го намушка в гърба. Кай нададе дрезгав вик, когато единият връх се заби под плешката му и като го изтръгна от седлото, го запрати на земята. Той изпълзя настрани, докато не се блъсна в едно дърво, и остана да лежи, мъчейки се да си поеме дъх, безпомощен срещу една следваща атака.