Выбрать главу

И все пак със сигурност приливите и отливите на чи енергията, които създаваха съдбата на всичко, което съществуваше на земята и даже в царството на боговете, бяха предопределили това да се случи. То беше извън техния контрол, дори извън магическата й способност да предвижда.

Тя въздъхна, очите й отново се спряха на лицето му, докато се готвеше да легне до него и да го събуди с целувки.

Кира отвори очи и погледна нагоре към нея, напълно разсънен, и тя изведнъж осъзна, че през цялото време е бил буден. Никой друг човек не можеше да я свари неподготвена, както го правеше той.

— Жив ли е Асано? — попита Кира.

Мицуке остана неподвижна, загледана втренчено в него, знаейки, че мълчанието й му казва всичко, което иска да знае.

Той се надигна и се подпря на лакът, насочвайки вниманието си към прекрасно нарисуваната карта на Япония, която бе разпростряна на пода до него. Пръстите му се плъзнаха по нея, следвайки погледа му, като обходиха една област, после още една, когато каза:

— Със стоманата от Нагато може да се изработят чудесни оръжия, а със златото от Изу да се купи предаността на мъжете. Обаче плодородната почва на Ако може да изхрани армия — той заби пръст върху мястото върху картата, където се намираше Ако, сякаш можеше да убие неговия даймио просто като го пожелае. — Ако е ключът към Япония. Управлява ли го далновиден мъж, един ден той може дори да се провъзгласи за шогун.

Кира отметна кожената завивка и се изправи, като впери в нея поглед, в който се четеше повече разочарование, отколкото порицание.

Не можейки да отвърне очи от неговите, тя загуби способността си даже да протестира, камо ли да го нападне остро заради неговата неблагодарност. Това беше най-сложното манипулиране на силите на земята и небето, което някога бе извършвала: да направи покваряващо заклинание на цилин и да му внуши, че Асано е неговият мъчител; да го заведе с магия от най-затънтените кътчета на планините до Ако, където в неговата ярост той бе причинил ужасно опустошение. Лично Асано го бе преследвал, както тя знаеше, че ще бъде принуден да направи. Той трябваше да е мъртъв…

— Господарю мой — каза Мицуке, — направих всичко по силите си — и това беше вярно.

Тя внезапно си спомни селянина, който бе повалил цилин с един удар, когато се бяха провалили дори най-добрите самураи на Ако, който я бе погледнал в очите и внезапно бе прозрял илюзията, виждайки ясно нейната същност. Беше сигурна, че не е нищо повече от обикновен човек, дори не и свещеник. Но въпреки това…

— Ти ме провали — каза Кира по-скоро с примирение, отколкото с гняв, и тя вътрешно потрепери. Той докосна нежно лицето й, но в жеста му нямаше топлина, нито прошка.

Като мина край нея, Кира отиде до прозореца и го отвори, без да обръща внимание на студения въздух, който нахлу през него, докато той стоеше загледан в своите неплодородни земи. Беше кръстосал ръце зад гърба си, заемайки несъзнателно позата на затворник.

— Моите предци са дали живота си да издигнат на власт семейството на шогуна и това е тяхната награда — каза той и в гласа му прозвуча добре познатата язвителност. — Асано са давали заповеди, седейки на походните си столове в лагера, и на тях е било дадено Ако. Сега той е удостоен с това посещение, докато на мен ми е наредено да присъствам на него.

Кира стисна юмруци.

— Ако трябва да бъде мой! — той разкъса невидимите вериги, с които неудовлетвореността бе оковала неговата решителност, и се облегна на перваза на прозореца, взирайки се в брулените от ветровете скалисти върхове на безплодното си владение. Очите му бяха студени и безмилостни като покритите със сняг планини.

Мицуке прекоси стаята и обви ръце около кръста му, притискайки топлото си тяло към неговото. Кожата му обаче бе толкова студена, сякаш гледката на собствената му земя го бе смразила до мозъка на костите. Изпълни я жал и тя го прегърна още по-силно в опит да разпали отново топлината на надеждата му и любовта му към нея.

— Какво мога да направя, за да утеша моя господар?

Той се обърна рязко и се освободи грубо от прегръдката й, отказвайки да бъде утешаван или залъгван.

— Направи това, което искам — отвърна остро. — Аз искам да притежавам Ако и ти трябва да ми помогнеш да го получа.