— Татко!
Вдигна очи и видя Мика да приближава забързано към него — лицето й бе красиво като самия ден, а очите й блестяха от облекчението й, че го вижда. За миг му напомни за съпругата му и му се прииска, където и да се намираше сега нейният дух, тя някак си да може да види тази гледка през неговите очи — тяхната любов, въплътена в образа на прекрасната им дъщеря.
При вида на Мика болките и умората му изчезнаха заедно с мислите за старостта. Тя бе постоянното напомняне, че всичко, което правеше за Ако, си струваше усилията, защото именно това произлизаше от честта, справедливостта, смелостта и любовта — едно красиво бъдеще.
Мика обви ръце около него и го прегърна здраво, без дори да трепне от острите ръбове на бронята му. После го пусна и отстъпи назад да огледа цялата група ловци, като им отправи усмивка, изпълнена с радост и гордост. Но тя каза тихо, само на него:
— Бях толкова притеснена. Очаквахме да се приберете снощи.
Господарят Асано сви извинително рамене, но не престана да се усмихва.
— Ловът продължи повече, отколкото очаквахме — той подаде юздите на коня си на чакащия коняр, а Мика го хвана под ръка и двамата поеха заедно през двора.
Тя погледна край него и лицето й се изопна от безпокойство, когато видя, че някои от ранените мъжете ги отвеждат или носят към мястото, където лекарите можеха да се погрижат за раните им.
— Има ли някой тежко ранен?
Господарят Асано я потупа по ръката.
— Няколко от носачите — каза той, като погледна настрани в опит да отвлече вниманието й. — Ясуно прояви голяма смелост. Сам уби звяра — той посочи към мястото, където група васали от замъка поздравяваше самурая, опитвайки се да задържи мислите й далеч от ранените и да насочи вниманието й към положителния резултат от лова им.
Мика се понамръщи, като забеляза очевидния дискомфорт на Ясуно от възторжените похвали и поздравления, които получаваше. Да го види смутен беше последното нещо, което очакваше, тъй като той бе един от най-лишените от скромност хора, които познаваше. А при това, изненадващо, бе убил цилин съвсем сам.
Тя отново погледна настрани, вниманието й внезапно бе привлечено от група пострадали селяни и носачи.
— Кого търсиш? — попита баща й.
При този въпрос дъхът й секна — интуицията му я изненада, защото едва сега осъзна, че без да се замисля, се оглеждаше за един конкретен човек. Мика поклати глава и погледна надолу, неспособна да срещне погледа му.
— Никого, татко.
— Изглеждаш ми разстроена — в гласа му прозвуча загриженост.
Тя отново поклати глава, като лепна усмивка на лицето си, когато най-накрая го погледна в очите.
— Притеснявам се за приготовленията — надяваше се, че това извинение ще е достатъчно да прикрие нейната разсеяност.
— Недей — каза той с усмивка, но я хвана успокоително за ръката по начина, по който го правеше, когато тя беше дете, като влязоха в зигзагообразния отбранителен коридор, който водеше стръмно нагоре към портата на вътрешния двор.
Като минаха през портата и поеха към дворцовите сгради, го чу да въздиша доволно, когато вдигна поглед към прекрасния профил на главната кула — символ на дома му, на неговия свят — заобиколена от цъфнали черешови дървета и жилищата на най-високопоставените му самураи. От двете страни по пътя им се бяха наредили слуги и придворни, всички коленичеха и се покланяха, чакащи възможност да го поздравят или готови да изпълнят незабавно нарежданията му — каквото поиска, за да бъде всичко в задоволителен порядък, а днес и за да се подготвят за всички възможни очаквания на шогуна и неговата свита.
— Какви подаръци сме подготвили за шогуна? — попита Асано дъщеря си, когато стигнаха до вратата на покоите му.
Мика се обърна да му се усмихне, тъй като той почти я хвана още да гледа назад към портата — мислите й все така бяха насочени към ранените мъже във външния двор.
— Дузина ястреби и катана от Морей.
Баща й се замисли.
— Смяташ ли, че това е достатъчно?
Усмивката й стана по-широка и в очите й проблесна ирония.
— Ако добавим още нещо, останалите даймио може да си помислят, че се опитваш да ги надминеш.
Той се разсмя весело, с истинско облекчение.
Те влязоха в покоите му, продължавайки да обсъждат какво от списъка с приготовленията е направено и какво — не, а в това време слугите му свалиха бронята и я отнесоха да бъде почистена. Асано изглеждаше облекчен, че се отърва от нея, но бе още по-облекчен от получените отговори на въпросите му.